Ментален подарък за Новата Година - 2018г.

Ценността на човека трябва да се определя от това какво отдава той, а не от това какво е способен да постигне. Стараех се да стана не толкова успешен човек, колкото ценен човек. Гледайки световно известните хора, открих, че всеки от тях е дал нещо на света. Нужно бе да се науча да давам, за да имам възможност да вземам. Когато моята цел стана Увеличаването на ценностите в света, се качих на следващо жизнено ниво.

След като вече 8 човека ходят на воля след ИНСУЛТ (а само 4 са през тази година 2017г), то няма какъв по-голям подарък да се генерира точно в навечерието на старата - 2017г и настъпването на новата – 2018г. Доволен съм дори когато днес на 30.12.2017г. Баба Данче Дунева от с.Джулюница направи своите поредни крачки но навън от стаята, в която бе прикована от Инсулт. Но след моята поява тя проходи на 6-тия ден(18.12.2017г) и от тогава до днес тя „крачка по крачка“ напредва и се справя сама. Става си сама от леглото и напредва. Показа завиден ДУХ на боец, който иска да се справи със своето предизвикателство.

Днес дори не подозираше, че ще излезе навън до вратата, защото пътят минава през мястото където е паднала и се е страхувала от там, за да го погледне отново. Болезнено е най-вероятно, но аз и помогнах да преминем и да се освободи от страха. Така стигнахме до входната врата и сама на собствените си два крака погледна безлюдната улица на която живее със собствените си очи. Велик миг е този при условие, че само до преди 17-18 дена са я вкарали на леглото и от болницата с чаршафа и са я оставили да „се спасява“ както може. О, Боже, че то това е жива Благословия, защото Вселената си знае работата. И дъщеря ѝ Денка ме открива мен, защото знае за друг мой случай с Митко, който в началото на лятото изправих от същото-инсулт(получил го един ден докато се връщал от работа). Коварно и бързо връхлита човека и бавно си тръгва. Но аз не се предавам и предизвиквам всички да правят същото: да не се предават, защото не са губещи.
Засегнатите от ИНСУЛТ не се нуждаят от упреци и обвинения, те остро се нуждаят от внимание и грижа, както и от разбиране и състрадание и едва тогава от професионализъм.
Също така днес баба Данче стана на 76г. почерпи и беше по-жизнена от всякога. Очите ѝ светеха и се виждаше емоцията, която изпитва когато заговори за началото когато се е върнала от болницата и днес на този неин празник тя ликува, защо вече знае, че е поправимо онова, което другите смята за необратимо. Най-вероятно, защото не знаят, че точно аз съществувам. Но тези, които знаят вече ходят смело из Лясковец. Щастлив съм когато ги видя да крачат без чужда помощ и когато имам време се спирам за да ги заговоря...Така се случват и хубави неща в живота ми, чрез който се променя и възстановява чужд-такъв!

„Бъди търпелив към всичко, което е останало без отговор в сърцето ти, и се опитай да обичаш самите въпроси.” /Райнер Мария Рилке/

Случая с Митко,който ходи след ИНСУЛТ и Филма тук: http://bit.ly/2CNRPmJ