Часовникът в тялото, който не греши!

Той предвижда заболяването. Ето кой орган ви е в опасност!
Китайският биологичен часовник е древна мъдрост, която показва интервалите, в които енергията циркулира през тялото ни. На всеки два часа в деня тя е най-силна в определена част на тялото, така че по този начин можем да разпознаем проблемите.
Тогава функциите на тази част на тялото са най-добри и ако има някакъв проблем, симптомите в този период ще бъдат най-големи.
Първото нещо, което ще попита пациента лекарят по китайската медицина, е в коя част на деня се появяват симптоми на заболяване или разстройство в тялото.
Следователно лекарят ще знае в коя част от тялото е проблемът, т.е. енергията циркулира по-трудно или когато има твърде много енергия, което също не е добре.
Добре е да се следва биологичният часовник и се записва в кое време на деня се появяват проблеми, например умора, болки и други.
Също така е добре да се наблюдава и времето, когато най-много има енергия и когато се събуждате през нощта, защото и това показва проблеми с определена част от тялото.
Китайският биологичен часовник показва интервали, по които енергията циркулира през части на нашето тяло, а на всеки два часа през деня е по-силна в определена част.
Отговорна за вътрешния ни биоритъм е енергията чи, която според китайците е от основно значение за правилното функциониране на процесите в тялото.
Чи минава по определени меридиани в организма. На всеки два часа тече особено интензивно през системата на даден орган. Когато жизненоважната енергия минава безпрепятствено, човек е здрав. Ако по някой меридиан се получи запушване, може да се стигне до появата на болка, неразположение, алергии, безсъние или депресия. Възстановяването на енергийния баланс е първа задача на всеки лекар, практикуващ традиционна китайска медицина.
Kак обаче сами да се ориентираме по симптомите? Те може да са пряко свързани със съответния орган или пък да не са.
Понякога запушеният нос може да насочи терапевта към проблем със стомаха, ако оплакването се появява сутрин между 7 и 9 часа. Тогава най-активен е енергийният меридиан на стомаха. Храносмилането върви на пълни обороти. Тръгва по-бързо и отделянето на хормони.
Дванадесет часа по-късно, между 19 и 21 часа, стомахът е в най-слабата си фаза. Храната, поета късно вечер, почти не се преработва и сутрин човек няма апетит, ако преди да си легне, е прекалил с хапването. Поради тази причина се препоръчва след 19 ч да се приема само лека храна. Иначе в храносмилателната система се стига до гниене и ферментация.
Следващите два часа (от 9 до 11 часа) са подчинени на панкреаса и далака според традиционната китайска медицина. В този момент съпротивителните сили на тялото са във върхова форма. Това време е най-подходящо за операции, ваксини и рентген, както и за ускорено лекуване на рани. Към 10 часа телесната температура стига своя максимум. Между 10 и 11 часа краткосрочната памет и способността за учене са най-добре, затова периодът е добър за изпити.
Между 11 и 13 часа трябва да се избягват силни физически натоварвания, стрес и операции, тъй като тогава сърцето е най-уязвимо. Към 12 часа способността ни за концентрация пада, а стомахът отделя активно киселина.
През следващите два часа се препоръчва да се избягва активният спорт. Тогава активен е меридианът на тънките черва. Кръвоснабдяването обслужва предимно храносмилането и преработката на храната. Кръвното налягане и нивото на хормоните са ниски. Намаляло е и възприятието на болката, особено от 14 до 15 часа. Активира се отделянето на жлъчна киселина. Тялото е много еластично.
Меридианът на пикочния мехур е активен от 15 до 17 часа. Обедният енергиен спад е преодолян. Човек усеща прилив на енергия. Дългосрочната памет е в най-добра форма. Кръвното и кръвообращението достигат своя втори пик за деня. Засилва се отделянето на урина.
От 17 до 19 часа е времето на бъбреците и свързаната с тях система в тялото. Обмяната на веществата и виталността се активират. Бъбреците филтрират кръвта усилено. Стомахът отново отделя повече киселина след обедния пик. Много подходящо е в този момент да се приемат билкови чайове. Лечебният ефект ще е по-добър.
Следващият меридиан е на кръвообращението. След 19 часа кръвното налягане и пулсът намаляват. Сега е добре да се пият антибиотици и противоалергични препарати. От 19 до 21 часа е фазата за отпускане и почивка на основните органи. Смущенията в кръвообращението може да се проявят в този момент като депресии.
След 21 часа настъпва периодът на щитовидната жлеза. В китайската медицина свързаната с нея система се нарича "трикратно затопляне", тъй като тази жлеза има важна роля за затоплянето и регулирането на общите телесни функции.
През двата часа до 23 часа се активира имунната система, а храносмилането постепенно преминава към покой. Хормоналните жлези се регенерират. Моментът е особено подходящ за медитация, защото чакрите и центровете на жлезите са особено активни.
Час преди полунощ се активира енергийният меридиан на жлъчката. Отделянето на кортизол намалява силно, а тялото се отпуска за почивка. Телесната температура, обмяната на веществата и кръвното налягане намаляват. Кожата се обновява, тъй като между 23 ч и 1 ч клетките се делят най-усилено. През тези два часа обикновено се появяват и коликите в жлъчката, ако при нея има някакъв проблем.
Следва фазата, през която организмът се освобождава от отровите. От 1 до 3часа през нощта е моментът, когато енергиите в тялото се концентрират в черния дроб. Студът се възприема по-осезаемо, а кожата реагира по-слабо на болка. Пациенти с проблеми в черния дроб или с мигрена (често причинена от слаб черен дроб) се събуждат по това време. Способностите на човек да действа на физическо и психическо ниво са най-ниски през тези часове на нощта.
Според класическото учение за акупунктурата часовникът на органите започва сутрин в 3 часа. Тогава настъпва максимумът на белия дроб. Отделя се мелатонин, той е особено важен за добрия сън. Кръвното започва леко да се покачва. Хора със сърдечна недостатъчност се будят по това време, тъй като не могат да си поемат нормално дъх. По това време са най-чести пристъпите на астма. Човек усеща леко мръзнене, което е проява на връзката между белите дробове и кожата.
Между 5 и 7 часа се задейства енергийният меридиан на дебелото черво. Отделя се активно тестостерон, затова и много мъже са с повишено либидо рано сутрин. Към 6 часа нивото на кортизола започва да се повишава и събужда тялото. Към 7 часа се активира и отделителната система.
Познаването на енергийните меридиани и часовете, през които те се свързват с дадени органи или система от органи, помага за правилната диагностика според традиционната китайска медицина. При това не е нужно да сте експерт, за да установите проблемите.
Елементите на човешкото тяло кореспондират помежду си чрез обмен на енергия. Затова основната задача на всеки китайски лекар е да възстанови нарушения баланс между тях. Според източната традиция жизнената енергия чи прониква в тялото така, както реките и моретата напояват сушата. Опитът на старите китайски лекари сочи, че тази енергия тече по определени линии или меридиани, и така достига до органите. Методи за хармонизирането й са акупунктура, практикуване на източни бойни изкуства и медитация.
(все повече хора би било добре да обърнат внимание на тази информация)
Елементите на човешкото тяло кореспондират помежду си чрез обмен на енергия. Затова основната задача на всеки китайски лекар е да възстанови нарушения баланс между тях. Според източната традиция жизнената енергия чи прониква в тялото така, както реките и моретата напояват сушата. Опитът на старите китайски лекари сочи, че тази енергия тече по определени линии или меридиани, и така достига до органите. Методи за хармонизирането й са акупунктура, практикуване на източни бойни изкуства и медитация. 
Елементите на човешкото тяло кореспондират помежду си чрез обмен на енергия. Затова основната задача на всеки китайски лекар е да възстанови нарушения баланс между тях. Според източната традиция жизнената енергия чи прониква в тялото така, както реките и моретата напояват сушата. Опитът на старите китайски лекари сочи, че тази енергия тече по определени линии или меридиани, и така достига до органите. Методи за хармонизирането й са акупунктура, практикуване на източни бойни изкуства и медитация.

izdavam.com - платформа за ценители


Здравей, позволи ми да спиша* твоята история...

                Човекът за когото ще спиша сега или по-точно за продуктът му е г-н Клатуров
(Димитър). Той вплел иновация с креативност в своят подход в izdavam.com Сайт за онлайн книги, издаване и разпространяване с цел продажба(онлайн книжарница). Не е „канил“ авторите, а им предоставя платформа за изява,  но аз направих един филм с него още в първите малки прохождащи крачки на сайта му, въпреки, че той и компанията му е утвърдена в Плевен(и не само)като една от най-добрите Принт услуги, която извършва. Проекта и замисълът му бе чудесен до мигът, в който някой не си направи буквално трудът да се изгаври с него. Взел чуждо произведение и си го е издал под свое име. Понеже файла бил в „word format“ никой не се е усъмнил от Онлайн Книжарницата, че това може да е кражба на интелектуална собственост и нарушаване с цел, ограбване на авторски права на първичния създател на творбата(или да дискредитира създателя на izdavam.com и да му създаде неприятности), както и никой  не е длъжен да познава кой, кога, какво пише и къде и за какво го прави(за това и много „талантливи автори“ крадат стихове на класици като Димчо Дебелянов и Иван Вазов и си ги споделят в книжките като свои стихове, понеже не умеят да пишат толкова силно и завладяващо, а искат моментална слава, че сигурно и пари - това как се нарича?!). Дали го е направил умишлено или не, не знам, но неприятностите се стовариха на главата на собственика, стоящ зад името и идеята си. Публична тайна, е че това се случва с творба на известния професор-историк Божидар Димитров и всичко друго е неприятно като сценарии, който е постигнат успешно от въпросния човек.
Упрекнали са го, че той „умишлено“ го е направил(създателя на izdavam.com) защото когато е създал своя проект е бил така добър да приветства авторите с добре дошли! Като е вярвал, че те ще са коректни, лоялни и честни към него и не биха злоупотребили с чужд труд, като го откраднат(само защото не могат да създадат нещо), но пък желаят да изпъкнат и така да създадат главоболие на автора. А е напълно възможно това да е „замисъл“ на така наречените „застрашени“, който са на ръба. Не знам, кое какво е, мога само да гадая, защото няма нужда да го разпитвам създателя на идеята, какво точно е станало с подробности. А и той не е длъжен да ми дава информация. Но доверието свърши!(А това, което съм написал тук е хубаво да стигне до колкото се може повече хора, за да разберат, че така не може да се държат със създателя на сайта и с личното творчество на всеки един Творящ по света). От тази година   2016г. -  izdavam.com въведоха Декларация Образец тук, която може да се открие в сайта им, с която подписващия се автор си споменава личните данни с цел, че ако „случайно“ се направи на много „важен“ и интересен и продължава да не зачита творческия процес на някого и си го присвоява, то си носи последиците и санкциите от Съда, Държавата и Органите. 

Е, вярно, е че и това не е толкова стряскащо за подлостта човешка, но пък е важно друго да се спомене. Аз като автор на вече 26 книги, и 18 издадени, както на Български, така и на чужди езици, веднага откликнах на изискването по две причини. Първо, защото аз съм лоялен човек и не „хапя ръката, която ми дава“ и второ да не забравя да го свършва, от куп разнородни задачи, по които работя от години. Не съм еднотипно с-во. И трето; как даден автор да бъде „сигурен“, че личните му данни ще бъдат защитени, или добре и грижливо съхранявани без да има друг достъп до тях с цел злоупотреби? Именно поради тази причина, много автори „ще настръхнат“ и може би ще се откажат, защото ги е страх да „си ги дават“ данните, но всеки има глава/и на раменете си, и може да взема решения. Никой на никого не „натиска“ за нищо.
Но е хубаво да се знае, че Доверието свърши. Как все ще се намеря някой нещастник да опорочи дадена иновация с цел да я омаже с лайната на тесногръдието си, което да причини за в бъдеще по-малко такива случки. Да това е урок за всички нас. Автори и Издаващ ръка за ръка. Аз заставам твърдо зад това, че е редно автора да застава зад думите си... и да не се крие като мишка зад подъл аватар или фалшив имейл.

izdavam.com  е съкровище само за ценители. Всички други се „напъват“ и „драпат“ да се домогнат до издатели, който те да им продават „творбите“, защото: 
- така е по-лесно;
- така са чули, че се прави с вече известни и утвърдени автори, който носят приход на издателите, не само на автора, при условие, че издателите са „затворили/инвестирали“ техни пари, за авторски труд;
-така си мислят, че се освобождават от ангажимента и изобретателносттa(ако имат въобще такава), сами да се напънат и да продават чрез „директни продажби“ своето творение(а не да чакат всичко да им се придаде от небето), без срам и изчервяване. Но понеже е ниска личната себе оценка на много автори или е излишно завишена (при повечето), нещата просто спират;
-така е по-нетипично да видиш, че някой нещо създава с цел да го развива и винаги ще се намери някой да „сере“ на труда му в България. Но това е обица, за един и воденичен камък на вратЪ за този, който е решил да напакости;

Христо от Лясковец – Христов(съ-Твореца)!

*идва от думата списвам-пиша-в блога си!


                                                                               2016/22.01./петък - 08:05ч.

Вдъхновяващи мигове, пълнещи хазната на душата!

Има време да пишем историята и време да я творим, но за жалост не всеки път се осмеляваме да пишем и да я пре-съ-творяваме...

От много време не се бяхме виждали, загубихме си координатите, а да кажеш да живеем на края на света...не, тя в Горна Оряховица, а аз в Лясковец 2-3км. Но, всеки си има свои живот. И така веднъж се срещнахме „случайно“ и си разменихме телефоните. Чухме се контролно и се видяхме в сладкарницата където ходя най-редовно. Та там откарахме 3 часа в разговаряне...
Забравих да я представя, защото бързам да споделя и други неща. Тя е Петя-вдъхновителката на романа ми “Африка в моето сърце“, който ще си се превърне в повече от трилогия. Тогава прекъснах срещата си с нея, защото се бяхме разбрали с друго момиче(дъщеря на жена,която познавах и на която ѝ се бях доверил излишно), да я водя на фитнес да и покажа, как се тренира в залата и какво се прави там-въобще. Ако знаех, че ѝ тя ще е толкова несериозна,разпиляна и неточна(и винаги закъсняваща), като човек, личност и т.н., нямаше дори да си правя труда да го правя. Не си заслужава да ви давам повече от себе си, за нищо на света, защото не видях същото от вас!!! Но това няма да се повтори...

video
За Бога, загубих 20-сет години в търсене на рационалност на пътя си, но явно рано или късно отново се връща, онова по което съм копнял... преди да започна да се занимавам с бойни изкуства. Това, което ме привлече тогава, беше онова плавно и бавно възприятие на нещата, без да се налага да се съпротивлявам и да губя контрол, заедно с това. Не знаех признавам си, че това също беше включено като някаква част от хореографията на живота, с който си служа тук на земята. Или може би това е само отражение на онова, което сам съм си пожелал и предизвикал да се случи... та в този ред на мисли ето ме тук вече практикуващ една малка частица от него - Qi Gong.

И понеже се бяхме разбрали да и покажа, “как се диша”на Петя(защото вече 16-сет години практикувам Йога и т.н.), се срещнахме в парка. Да в парка където беше, светло, проветриво и пространствено. Място не се ползва по предназначение да ви призная... и слава богу, че има място къде да пребиваваш поне малко където не се пуши, защото им е студено на хората в тоя зимен пик-може би. И така направихме първата част от урока и от-къпахме повече от два часа. Бая се проветрихме и на-мръзнахме. След няколко дена отново се срещнахме там и успях да и преподам повече неща, за да може да си ги ползва. А на третия път докато я чаках се замислих, какво ли ще е да можеха хората да бъдат научени-доброволно да практикуват китайска гимнастика Tai-Chi или Qi Gong...(много смело виждане за нещата). И да са живи и здрави, а не мързеливи, лениви и уродливи... с опция „без накисване“ само по кафетата и пенсионерските клубове...

Тогава имах рядката възможност да и кажа, че; това, което правя си има мотив и той, е че това е моя подарък за нея поради факта, че тя ми е дала много без да го съзнава, още когато се запознахме преди години(2004г във фитнеса където работехме и двамата), и сега това е моят дар към нея. Ако с това мога да те направя поне малко щастлива, заповядай! И след това следва прегръдка! Не бих си направил труда на всеки да го дам това. Не си струва, а и да си намерят друг източник да ги забавлява. 

И днес след като го направихме я помолих да направим едно кратко клипче, с което да покажа едно от упражненията, които правя всеки ден. На мен някой от тях ми бяха визуално сложни, но пък с постоянстване(което не липсва в мен) успявам и с тази материя. За което мога смело да си се възнаградя с порция кафе след урока ми. Също така я помолих да разкаже с няколко думи, какво вижда в мен сега и да направи една кратка равносметка за отминалото време през което не ме е виждала, до къде съм „стигнал“, та до днес и тя го направи. Записах го на диктофона, който нямах тогава, когато бях толкова ентусиазиран да ми разказва за Африка(понеже тя е живяла там), и това ме впечатли... тогава не знайно защо! Но вече ми е ясно и то много. А и имам вече две книги написани в поредица „Африка е моето сърце“, а ще станат и трилогия-скоро. 

Ето, какво каза тя за мен пред диктофона ми:
„Аз първо искам да кажа за теб, че много пъти съм те виждала като за последно, защото се оказваше така, че един път или два пъти на година се виждаме с теб. Но от началото когато се видяхме преди десетина години с теб, и след това се виждахме през годините, но като, че ли сега отчитам една огромна положителна разлика за мен, в твое лице! И това е така, защото не само, че тогава (2004г.) ми изглеждаше като един търсач, но не само на силни усещания, и на човешко развитие, което е осъзнавано, а сега си като едно завършено движещо същество към светлината. Точно по този най-добър начин бих те определил, Ице. А това спокойствие и разбиране за неща, които естествено ще се надграждат с времето от теб, но сега много осезаемо присъства твоя покой в ежедневието ти. Но най-много се забелязва в движенията ти, в разговора с теб, и от там бих казал, че речта ти е израснала. А от там съдя, че личността ти цялостно е израснала, което е похвално и много ме радва. А това значи, че всичко си се случва както трябва в твоя свят и това е много приятно да се докосна до него. Защото ако аз за себе си мога да кажа, че съм имала етапи, в които хем съм правила крачка напред после две назад, то за теб не мога да кажа същото. Първо  защото не мога да знам, как минава ежедневието ти в детайли, но виждам като цяло как този процес, който сътворяваш и като писател вече съм убедена, че си много по-издържан като реч. А като, че ли това забавяне в говора и това осмисляне на това, което по принцип разказваш и говориш на хората(и на мен естествено в частност), е вече много по-истинско и на място. Нещата явно при теб си се случват бавно, ритмично и на място. Много ми харесва. Това е като едно ритмично дишане, което така умело ми преподаваш да мога и аз да го практикувам. А твоето говорене се е превърнало в едно точно такова ритмично дишане, което само по себе си е прекрасно.
„За мен е истинско удоволствие да чуя тези думи, защото както ти казах, че всеки един шанс, които ми се предоставя да говоря пред хора, го използвам по предназначение, за да се упражнявам. Не помня дали съм ти споделял в нашите разговори, че преди много години и по-специално до 1999г. изпитвах трудности да контактувам с хората, като цяло. Трудно ми беше да се изразявам ясно, отчетливо. Бил съм „слаб“ ученик, до известно време в класовете, и са ми втълпявали да не говоря(понеже явно съм бил „голям бъбривец“) и може би това ми е подействало, като някаква спирачка или спирка. Дълго време слушах думи от типа „не говори“ или „по-малко говори“ и това явно ми се е отразило на съзнанието. Нали все пак ме пращаха на училище да се уча и да слушам учителите, какво казват! И може би това е едно от най-некадърните неща, които съм възприел за чиста монета. „Не говори“ ме е превърнало в неконтактния човек, в който се бях превърнал. Но след като не подлежа на тази жалка образователна система, и тя вече не може да „ме контролира“, аз разцъфнах през последните 16-сет години от как „скъсах“ с нея. Когато завърших училище и се образовах сам в пъти повече от колкото, когато бях там и ми губеха времето с напълно безинтересни неща, но нека не забравяме, че: „училище“(e институция, която „държавата управлява“ така, както на нея и изнася и която причинява достатъчно вреди на всяко едно дете с разнороден талант, което не се вписва сред връстниците си и бива „заклеймявано” като бавноразвиващо се дете или умствено изоставащо - само, защото не отговаря „на време“- което също е относително понятие и е зададено от учителите, които ги управлява системата). И нека е ясно, че това там е място, където полират камъни и развалят диаманти...
...Продължавам сам да го правя(да се образовам) още дълго време, защото този процес е отворен и ще трае хилядолетия, понеже не е еднократен и не е свършил за мен. Това е почти същото както когато за първи път преди 20-сет години се докоснах до „премета обозначен с една дума“ Личностно развитие (човешки ресурси), си помислих, че когато прочета една-две книжки и съм готов-развит и процеса ще свърши. А той те първа започваше тогава!“

„Те първа започваш и си така в началото, колкото не можеш въобще да си представиш. Но твоето истинско желание отключва вратичка по вратичка и като намериш ключето пробваш отключваш, вратичката и продължаваш напред. Но трябва да го пожелаеш със сърцето си. А ти си го направил и то много отдавна. Аз това, което не разбирах преди, защото и аз съм си вървяла по моя път със своето си темпо, е че тази странност в тебе, която в началото виждах и аз не я разбирах. Не я разбирах, защото тя не се вместваше в калъпа, който ни ограничава, в който и аз бях до скоро, и от там моята представа за живота и света, беше изкривена. И от там „нормалното развитие“ далеч не беше нормално... А в днешно време е толкова приятно да си ненормално развит, че е чудесно, че точно ти си продължаваш в същия дух, по който си я „караш работата“ (както обичаш да казваш, както забелязах в разговорите ни), но вече ставаш „нормален“ в очите на много хора, защото и те станаха „ненормално развиващи се“. Ще ти пресъздам едно думи: „От начало ни смятаха за луди, после не ни обръщаха внимание, а накрая станаха като нас!“ Нека дай Боже, всички така да станем за себе си луди, да почнем да не обръщаме внимание на всички около нас, на мненията на калъпа от представи, и като се разчупи това нещо, нека да сме си луди и да се радваме, че сме такива, каквито сме си, и че сме ненормални, а после това ще стане истинското и единственото нормално нещо. Тази ненормалност за която говоря, като си изправим добродетелите, всичко ще си дойде на мястото.“

„И ще завърша с една обичана от мен фраза, Петя: И така ще си дойдем у дома! Благодаря ти!“

Когато животът е сладък, кажи БлагоДаря и празнувай. Когато животът горчи, кажи Благодаря и израствай.

На чаша Чай в „Епохи” 1871

На чаша Чай в Къща за гости „Епохи” 1871 с г-н Качамаков (Пламен).

Бих искал да съм първия, който отразява това събитие: да на пишa нещо за една отминала епоха, която е съхранена от теб и пренесена в друга, без да се прекъсва нишката по комшийски. 

„Никой не знае „къде е Лясковец“ сякаш! Много се правят, че са от Велико Търново само и само да не споменат, че са от Лясковец. Срам ли ги е, не знам, но ми е малко смешно.“

1.Нека да започна с първия ми въпрос към г-н Качамаков. В Рубриката, която „създадох“ в мислите си, малко преди да прекрача прага на къщата за гости. В момента сме пред прекрасната каминка, която все още не е „набрала скорост“, но пък чаят е изключителен, защото е направен от хубави хора, за хубави хора. И уютът е изключителен и благ. Имам няколко въпроса към създателя на „епохалната къща“, която е сътворил и сега е време да му ги задам. Ако не е тайна, би ли ни разказал, за да чуем (прочетем, видим) твоята история, с която си подплатил своят път до тук? От къде тръгна цялата твоя концепция за тази епохална къща за гости (твои и на градът, както и околността ни)?

„Първо да се представя. Казвам се Пламен Качамаков и съм от Лясковец. А  относно идеята ми за къщата, е че винаги където и да съм ходил по света до сега, много са ми правили впечатления такива неща и много съм им се възхищавал какво имат италианците, какво имат испанците, какво немците което е запазено, как е съхранено до наши дни и по какъв начин е представено. А ние имаме прекалено много неща в нашата държава и в частност тук, в Лясковец, защото той е пълен с 200 годишни къщи. Хвалят някакво си  с.Арбанаси, и там може да има 5 стари къщи, всичко друго е ново строителство с външен облик, като старинно от едно време, за да „изглежда“ автентично. Пак ще повторя, че в Лясковец има много къщи на 200 години, но те са добре маскирани под балатуми, шпертплати, гипсокартони и до ден днешен им избиват от къщите тези стари дървени дограми с веждите, за да сложат някакви си пластмаси, с които смаляват прозореца и светлината като цяло, която би трябвало да влиза в помещението на къщата. Окепазяват си къщите, да бъда по-точен. Представи си, че на всички тези къщи, които са замаскирани, им се предаде някакъв подобен облик! Швейцария в Лясковец! Вярно е, че е свързано с някаква инвестиция, но ако къщата ти е дом и ти от време навреме „чокваш“ по нея, нищо няма да ти пречи да стигнеш и до самия ѝ край. Едно време е имало такава мода да измазват камъка с вар или нещо друго и да чертаят, имитирайки тухлички в стената, омазани с блажна боя. Но нищо не пречи под основната греда, която е под къщата, да изкъртиш мазилката и да си фугираш камъка. От там нататък да не говорим, че можеш да си „я белнеш“/варосаш с една кофа фасаген, която струва 5лв. И къщата придобива, повярвай ми, съвсем друг вид! Нищо общо. Ами тя цялата ни главна улица в Лясковец е пълна с такива къщи. Да не кажа всички, но са много добре замаскирани от „тертипа“ на хората, за съжаление.“

2.Дали според теб това е умишлено направено или защото не проявяват творчество(нямат такова), или не им се занимава или ги мързи?

„От всичко по-малко, взети заедно. От незнание, от безхаберие, от липса на въображение, немърливост, от не желание... всичко! Защото много хора се оправдават с това, че са бедни. И въпреки, че е вярно, че са трудни времената, това по никакъв начин не ги освобождава/оправдава хората, че не би трябвало да си измиташ тротоара пред вкъщи, не изриват снега(през зимата в къщите и от пред-тротоарното пространство), че не изчистват  тревата, не се перат, не си готвят и т.н. Разни ей такива неща... При желание може да се постигне много. А къде им „отива“ желанието и мотивацията на хората, това вече не знам! Ето тук по нашата улица има много хора, които си поддържат къщите и дворовете и са спретнати, красиви и плодовити. Това ми беше като първия основен-двигателен мотив. Да взема някоя къща и да направя нещо от нея, което го има на запад, да остане, да се реализира тук, не там. Като недвижима собственост, не къща на колела. Някой вече „се изказаха“, че съм си бил „направил“ къща, но аз не съм я направил за мен. Мен може да ме няма един ден, но къщата ще остане тук. Тя ще остане на улицата, на махалата, на града, ако щеш. Имам снимки, как изглеждаше тази улица, която води към къщата преди да я създам, а сега изглежда по съвсем друг начин. Аз ще я оставя на Лясковец един ден. Сега може да съм ѝ стопанин, но това сега е по-скоро отговорност, отколкото с нещо, с което да се тупам в гърдите. Защото това е свързано със свободното ми време, със здравето ми, с финансите ми (всичко отива тук, не някъде другаде)“.

„Дали може да се каже, че си иконом на „Епохи 1871 в момента?“

„Да, може, защото аз съм икономът. Но не иконом на нещо, което е като музей, защото тя е жива. А музеят го нареждаш, слагат някакви въженца с цел да „ограничат“ досега до това, което излагаш на показ, само за гледане. Докато тук се използва почти всичко. Не исках да е музей, защото там няма дух. Лишен е от живот. Едно нещо има дух, когато можеш да му се насладиш, докато спиш, да го ползваш като отсядаш в него, да попиеш от атмосферата му и т.н.  Аз не исках такава атмосфера на музей.“

„Ще те върна на част от първия ми въпрос, че малко обичаме да разводняваме, понеже са ни пълноводни реките и са буйни при това. Поради буйната ни младост най-вероятно. След като придоби поглед, какво има по света, какво ти даде това, с което отключи мотива ти, за да оставиш нещо тук, след себе си?“

„Аз първо съм от Лясковец и не го крия. Второ, ако не го оставя тук в България - Лясковец, къде другаде да го оставя? На всички много им харесва в чужбина, и много ласково се изказват, че там е много хубаво, обаче: то е станало хубаво, защото някой го е направил с ръцете си и мозъка. То не е станало ей така от само себе си. Имам една приятелка, която е обикаляла и живяла в много развити държави по света, която казва нещо интересно. А на въпросната приятелка баща ѝ бил два мандата кмет на селото от където е. Навсякъде е наистина много хубаво, но в Швейцария не го чувствам свое, защото аз и семейството ми нямаме никакъв принос това място да е толкова красиво. То е хубаво за тях и те се гордеят с това. Обаче татко беше два мандата кмет на нашето село, от което съм и там имаме принос. Поправи църквата, поправи училището, поправи чешмата на мегдана и паметника. Аз като се разхождам там направо настръхвам. И знам, че това го е направил татко. Това е приноса на моят род за това село. И така. Ние нямаме принос, че в Америка е красиво, че в Швейцария е приказно, може да имаме принос тук, ако нещо направим. Но имаме принос, че тук не е добре!“

„Кофти принос имаме, наистина!“

„То от нас зависи да го изменим. Нищо не е перманентно и завинаги. Това е въпрос на личен избор и какво искаме ние да правим като хора и като общество. И понеже и на мен ми се иска да направя нещо хубаво, което да го има и след мен, го направих. Втория момент беше, че къщата е комшийска и на една ръка разстояние. Тя не е в двора и имаме комшулук (врата в оградата, като малка протка; едно време са ги прави с цел да не обикалят излишно улиците, а и ние в Лясковец имаме различни следи, каквато е на Васил Левски, за внезапно изнасяне на човек, ако го преследват). Когато бях малък този комшулук беше отворен над 25 години, аз го зазидах след това, защото гледах зайци и точно там си бях направил зайцевъдна ферма „Труд“. Ставаше течение точно на това място и ми умираха зайците. За това се принудих да го зазидам. Но ето сега една прекрасна възможност да го отзидам и да го има отново. Тогава се сетих, че е хубаво аз да си стана комшия сам на себе си с това, което направих, отколкото... други. Понеже всякакви хора купуват къщи и не желая наблизо да имам такива, каквито не бих искал за комшии. Пък и е хубаво да кажа, че дори по някога сам да се скарам със себе си, по-лесно се оправям, от колкото с чужди хора.

И другия момент беше, когато дойдох да гледам къщата тук живееше една баба „лека и пръст“. Викнах на вратата, тя ме пусна и аз влязох, въпреки, че имаме комшулук, аз си минах този път през вратата. Някак по-официално през главната порта. Попитах я на колко години е къщата, а тя само ми показа табелата на вратата – 1871г., което мен много ме впечатли и се замислих, че къщата е на 145 г. А, да се сещаш, че през тази година 1871г. Левски и Ботев са били живи. Както знаем, че Левски е пребивавал в Лясковския манастир, а тогава  сме били и под турско робство. Айфеловата кула не е била построена, Кока Кола не е била измислена още, представи си тази къща колко епохи е преживяла. Къщата е построена през турско, преживяла е освобождението ни от тях, преживяла е комунизма, демокрацията, прехода, та чак до наши дни. Няколко други епохи, които отминаха, но оставиха своя отпечатък. Оттам идва и името на тази къща „Епохи 1871, защото е устояла на всичките епохи, през които ние хората не сме. Един мой приятел и той харесва такъв род къщи и емоциите с тях, и докато течеше реставрацията, дойде и ми каза: браво, че съм я взел. Тогава му казах, че за мое съжаление се наложи да променя някои неща от пристройката. Основната къща не съм „я пипал“, но някои неща все пак трябваше да бъдат пригодени за живеене в днешни дни. Но той ме поправи, че не е така. И продължи: цялата да я събориш и само камъка на външното стъпало да оставиш, което е вход на къщата, пак има памет тази къща. Напомни ми, че тази къща може да е видяла много сватби, погребения, възходи и падения на ползвателите ѝ. Интересното е, че тя е била родова къща на един хаджия – човекът, който я е построил. Оттам тя е била на Огнян Пенчовски ‘53 набор – с баща ми са приятели. Той беше първия гост, който дойде да отседне в къщата. Пенсиониран полковник от Шумен, който много се разчувства, много плака и беше много задушевна обстановката покрай него. Върна се в спомените си и разказа много неща. Дори ми донесе снимки от едно време на къщата, аз съм ги публикувал във facebook страницата на къщата. Преди те да продадат къщата на тези, от които аз я купих. Разказа за баба си, дядо си и други, които е познавал  и помнел. И най-интересното е, че си избра втора стая с негова лична история, която помни и днес. Стаята с ангелчето. Аз нямам номерация на стаите, защото не ми харесват. А той си избра тази стая, защото в същата, когато бил малък, баба му, му е четяла приказки. Голям сантимент за него, както и сълзи. Много сълзи... Много неща помнят къщите и тази ще остане тук, за да запомни още.“

3.Може ли да се каже, че оставянето на автентичния пространствен вид на къщата, показва, че ти не обичаш нещата да са претрупани и прашни в старите скринове и ракли. А дали създаваш нови спомени за тази епоха?

„Те архивите са си тук. В камъните, във водата, във въздуха. Нали казват, че една капка вода има повече памет от каквото и да е друго, конструирано от човекът. Книгите рядко ще ги прочетат, ако беше записвана на хартия, но живата история, всеки би я попил на момента, защото е автентична и пречупва нечии усещания. Един обръща внимание на едно, друг на друго. Нека всеки да е автор на своята си книга и впечатления, когато бъде гост на къщата, за да остави своя отпечатък в спомена за тази епоха.“

4.Другия автентичен въпрос, който искам да те попитам, понеже ми направи впечатление, когато погледнах набързо тук-там, че имаш нещо общо със сумелиерството? Защото ние сме винарски град (макар и останал в историята на хартия, като такъв). Но няма да задълбавам сега в алкохолните изпарения, които са погубили тази традиция от онази отминала епоха!

„Харесвам много темата за виното и всичко свързано с него. Аз не смея да се назова нищо друго, освен любител, защото, за да се нарече човек сумелиер, човек трябва да има много познания. Тук не става въпрос да ти е хубаво само да пиеш! Това е много тънък занаят, свързан с много познания, четене и работата на всички наши сетива, които трябва да бъдат тренирани много време. А тренирането не става чрез „пиене“. Събирам си вина и имам колекционни такива от различни южни държави, като Испания, но нека да не забравяме и за хубавите български вина. Аз лично много рядко пия какъвто и да било алкохол, но колекционирам. Само понякога си доставям удоволствие в една чаша вино. Завръща ме в спомена, от къде идва виното, което пия... Но не съм сумелиер де, да поясня. Имам, колекционирам, но нямам тази тяхна висота и сетива за да се нарека такъв, защото това е велика професия/хоби, на която би трябвало да посветиш живота си. От една изпита чаша не става!“

Съгласен съм, но и това е същото като твоята идея, от където си тръгнал, как съчка по съчка, греда по греда, камък по камък си стигнал до тук.

„Да, точно така. Без труд нищо не става. Както казва Нешка Робева: „Труд на халос не отива“. Енергията, която съм хвърлил тук тя не се губи никъде. И във връзка с това много хора ми подмятат, че къщата ми е излязла много скъпа! Даже ми докара дископатия на 10 и 11-ти прешлен.  Наболяваше ме наскоро гърба и отидох на лекар да си направя една снимка. Тогава майка ме пита, от какво ли може да „я хвана“ тази дископатия. А аз и казах, че десетки камиони с камъни съм прехвърлил за тук, а да не споменавам другите неща, колко са много. За да се вижда това сега, много пепел и пот вдигнах и хвърлих. Цялото ми семейство сме вложили много личен труд тук, за да мога да кажа, сега, че е пипнато и преобразено с любов. Тук е мястото да кажа, че къщата вече носи „отпечатък“ на нашата епоха. За самата реставрация не винаги се получаваше, както на мен ми се искаше да бъде, защото в процеса на работа, аз исках едно конкретно нещо да стане така, както на мен ми харесва да е, но поради некомпетентността на майсторите и т.н. не се получаваше. Въпреки че бях казал как да бъде, когато се върнах да видя, беше коренно различно от онова, което бях поръчал да се направи. Окепазено беше това, което исках. Например тази врата на мазата, бях помолил  майсторите  да я минат с една телена четка, за да падне, това което ще пада, за да може да си я лакирам. Добре де, но единия проявил „инициативност“ и с ъглошлайфа с една едра шкурка ги беше накалвал, дъските. Което наруши жилките на дървото, понеже беше на 150 години врата... Но май на тях им беше все тая. Не мислеха като мен и отначало толкова ме хвана яд, после си дадох сметка, че това пък ще е „отпечатък“ от нашата епоха. Кадърна, некъдърна работа, това е положението. Да се знае, че такива са били майсторите в нашата епоха и така са се случвали нещата. Както влюбените си издълбават по дърветата (В-Н-Л - Вечна, Неразделна, Любов), това е техния отпечатък и тяхното влюбено послание за идните дни в тяхната епоха. Това са елементи, които аз си ги знам и за външните хора може нищо да не значат.“

5.Това може да е рано, което ще кажа относно наследството с „две праскови и две череши“ , което човек трябва да остави, но въпреки това да не забравяме, че сме на по 36 години с теб и времето си лети. Можем ли да кажем, че това е част от твоето наследство, което мислиш да оставиш в твоята епоха, след себе си?

„Аз нямам друг избор. Няма да мога да го взема със себе си където и да отида. То ще остане, ако се стопанисва и ако се доразвие. Смятам, че съчетах доста умело 1871г. с 2015г. И това нещо, ако се пази във времето и да му е писано да бъде и пребъде, то ще го бъде. И доста добре мисля, ще завръща хората в тези епохи, през които е минала къщата. Ако има, кой да му се радва, ако няма катаклизми да го разрушат, то е тук. Щом цели 150 години е стояло, може и няколко пъти по толкова да пребъде.“

6.Има ли какво да кажеш за факта, че твоята епохална къща се намира точно в подножието на лясковския символ на града - манастира Св.Св.“Петър и Павел“, който е кацнал на една древна пирамида с отрязан връх и пази градът от какво ли не? А относно факта, че вътре в тази пирамида е опасана, както обикновено с тунели от Лясковец, до Велико Търново, а защо не и повече!

„Само мога да гадая, за това. Не съм запознат. Но пък за това си прав, че когато излезеш в двора на къщата се открива точно срещу теб една величествена картина, която е жива гледка. Натурален природен тапет. Особено пролетта, когато тръгне всичко да се разпука и събужда в природата е изключителна гледка. Въздуха е изключителен и свеж.“

7.Какво би казал за тези китайски фенери, с които си окачил тук помещението, което някога е било маза, в което сме сега? Малко приличат и на кошерин за пчели.

„Аз не знам до колко са китайски, но ми се искаше „да избягам“ от стандартните и скучни неща при аранжировката на къщата, защото на мен не ми харесва онова, което ние смятаме за „битово“. Всеки се опита да ми дава акъл какво да сложа, като колела от каруци и т.н., все неща, които се разминават от моя замисъл. Към онзи момент ми се видяха нещо интересно и направо ги взех, за да са част от моята епоха. Въпреки че всичко може да търпи промени в движение.“

8.Колкото и тривиален да ми е въпроса: струваше ли си всичко това, което си сътворил, като време, енергия, ресурси, мисли, чувства, нерви и т.н.?

„За мен определено, да. Защото лично аз съм удовлетворен и се радвам. Направих нещо, което първо да се харесва на мен, но вече виждам, че се харесва и на хората, които идват, само да го видят или да отседнат в него. Радвам се, дори че са приятно изненадани. Това е едно тихо признание от хората за добре свършената работа по къщата. Тук има от всичко по много и за това има и сантиментална стойност в тоя отрязък от епохалното наследство. Аз не си се представям по друг начин, освен с това, което вече видя, а и хората тепърва ще виждат и ползват. Вечерно време, когато си легна, съм удовлетворен от свършеното и всичко друго е излишно казано. Запълни ми една голяма празнота, която ако не беше станала, сега щеше да зее една дупка в мен, която само аз щях да си я знам. А така сега и хората ще знаят, че я има. Не се виждам в крайностите, само да харча или само да спестявам.“

9.Може ли да се каже, че този комшулук, който е съществувал някога между двете къщи, сега би го използвал да идваш и да си почиваш когато имаш нужда? Можеш ли да „избягаш“ от вас, за да дойдеш тук?“

„Може, да, защото те освен, че са два съседни двора, са и две различни епохи. Онази къща е 50 години по-млада от тази, и е с европейска архитектура. Тогава прадядо ми е ходил по Румъния, Франция и проектите са от тамошна посока. Съвсем друг тертип е, друга фасада, европейски стил от 1900 година. Тук се потапяме в турско, а там в по-новата ни история.“

10. Нашия разговор малко заприлича на като че ли сме „стъпили“ на няколко континента едновременно. Освен, че сме в България - Лясковец, ти си докарал повече мусони, които са те вдъхновили от другите държави, и не си забравил да оползотвориш и онези малки дреболийки, които са ти завещали с къщата!

„Да, така е. И аз също доста дреболийки съм си събирал. Много от нещата, които имам и съм ги намирал дори по битаците на някаква ниска цена, но за мен са важни детайли от големия план, който имах тогава, а сега имам и къща, и дреболийки. Обърнал съм им внимание и съм им вдъхнал живот тук, както вече си забелязал.“

Сега е момента да кажеш къде се намира това място и какво би казал на хората, които ще се запознаят с твоя труд и биха искали да посетят „Епохи 1871, след като прочетат материала ми?

Лясковец 5140, Младост 7, това е една малка отбивчица на старата улица „Никола Козлев“, където се намира Къщата за гости „Епохи 1871. На мен ми се ще с тази моя идея, превърнала се в страст, да заразя повече хора. Защото колкото повече дойдат или видят, могат и те да се вдъхновят да направят нещо такова и да се огледат за наследствени къщи. Просто това е една идея, едно друго виждане за оползотворяване на времето. Това е хубаво хоби според мен. Мястото е пригодено за живеене, за събиране, за празнуване, за престой, за почивка и откъсване с цел разнообразяване на живота на всеки човек. Защо не стимул за покоряване на нови върхове.“

Това, което направихме с теб е част от моят подарък към теб, защото първо се впечатлих от снимките в страницата ти, след това на живо като я видях, колко е величествена и изпипана в детайли. Опитах се да издебна най-подходящия момент, за да сме свободни и двамата, за да пием по чай и да поговорим в тази епохална къща, докато отразя материала си чрез диктофона. Обичам да съм първи, който ще отрази това събитие и да даде такава гласност. Пожелавам ти едно много дълго горене на камината, по-малко нерви, свързани с поддръжката, както на камината така и на къщата, съответно и на живота ти, на фамилията ти. Да имаш стимул да пъхаш повече дърва, за да топлиш не само къщата, а и сърцата на хората с това, което си направил.

„Благодаря, за което. Ти наистина си първия, който прави това за мен. Ние живеем в общество и всеки е хубаво да има своя принос, кой с каквото може. И това е моят принос. Ако им харесва и мога да ги заразя с тази моя страст, това ще е чудесно. Да се оглеждат повече хората и да се помъчат да направят нещо. Защото то остава, имаме потенциал но трябва да работим в тази посока и  да го развиваме. Не всичко е пари, по-скоро е мерак. Понеже тук е по-голям обекта, защото е къща за гости и ако беше дом, нямаше да има 8 бани, а щеше да има само две, примерно. Можеш да успееш, но ти трябва визия, за да знаеш, какво искаш да направиш. За сега съм заразил един комшия, който има прекрасна стара къща и тя е „леко замаскирана“, но започна да я открива и се радвам, че правим един ансамбъл в махалата на такива красиви къщи. Моят труд помага на хората да се пренесат в друг свят. Виж какъв сняг заваля навън в момента.“

Ще ни върви на сняг и на красиви моменти. Благодаря ти за отделеното задушевно време и до нови срещи...


22.01.2016г.                                                              Христо от Лясковец-Христов



Визитка:
Къща за гости „Епохи” 1871
Лясковец-5140
Ул.Младост 7
gsm: +359 887 919 850






Със създателя на "Епохи" 1871- г-н Качамаков

"Женена за един!Спяща с други!" - Мадам Асуман!

                                              Мадам Асуман наставлява:

Първото впечатление от човека е най-вярното, защото той още не знае какво да скрие от вас!

 Никога няма да забравя първите си срещи с „клиентите“ за които така продължително ме подготвя ТЯ, както и какво трябва и не трябва да правя. Но също така разбрах едно, важно и съществено нещо, което в първия миг ме потресе.
„За да те търсят мъжете, казваше Мадам Асуман, е само защото не са намерили нещо, там от където идват! От домовете или офисите си. Всички идват все от някъде. Но също така не биха искали да го получат от жените си, защото им е трудно да го изрекат, сякаш имат някаква бариера пред тях, и те не могат да я преминат. Но нека не забравяме, че няма жена, която да не иска секс, освен заровената! Въпроса е, как ще подходиш, какво ще направиш и как ще я разопаковаш. Дали биха искали да „опазят“ чиста и неопетнена „собствената“ си жена - не знам? Но заради мръсните и порочни мисли и желания, с които живеят всеки ден - мъжете, се чудят дали е способна да бъде безсрамна и безскрупулна любовницата им - само за тях? Въпреки, че само да си го помислят и се изпотяват от безпомощност, защото кошмара започва веднага в мислите им, че могат да я загубят. Такива са мъжете „собственици“ на жени, от които ги е страх. И какво се оказва на практика, знаеш ли? Проблема не е с жените им, а със самите тях! За това търсят нас. Имат цели състояния. Богати са. Могат да ни купуват всеки ден, каквото си поискаме, но те не могат да скъсат веригите на собствените си страхове или да бъдат с жените си, които не отговарят на тяхната идилия за сексуалност. За това им е по-лесно да знаят, че срещу нашия хонорар, ние можем да им дадем достатъчно време и да ги освободим от напрежението, стреса и ежедневните неуредици във фирмите им, като ги изпразним, а когато се прибират в къщи да са като капки роса. А освен тях ни търсят такива, които от всяка заплата отделят малък процент и така спестяват 3-4 месеца за да дойдат при нас и да се насладят два часа на компания ни. Обикновено са подчинени на първите и те са им споделили, защото им „имат доверие“ и те идват да се уверят в нашите увертюри. Има и такива по-зле от тях, но това... е друга тема.

               На много от нещастните мъже - жените им, отказват да им направят свирка или френска любов в къщи, както е по-модерно да се казва, днес. Всяка „дупка“ има различен израз на изразяване. За това свиквай с различните наименования на едно и също нещо. Освен това някой от тях понеже са „възпитани“ да не дават на мъжете си да им лижат вагината, с това си навличат тяхната отчужденост. За какво е една жена на мъжа си, ако той не може да я вкусва от която страна поиска? Значи имаме пречка от страна към мъжкия член и към женската вагина! Много пъти съм си мислела, да събера всички с такива проблеми и да ги срещна с другите страдалци и така само след една размяна на ситуацията, да се намери хармонията в леглото, която би зарадвала и заредила и двете страни. Освен всичко това не всички мъже на този свят биха искали винаги да са активната страна за прелюдията в леглото. Много от тях биха искали да се оставят в ръцете на жената, първо за да видят на какво е способна и след това да могат да бъдат задоволени и изпразнени - качествено, да си говорят мръсотии, с които да се стимулират в отделяне на любовна слуз. И за това ни търсят нас да ги задоволяваме, защото това ние работата. А когато се приберат в къщи, те трябва да се напъват да го направят в повечето пъти без причина или „по задължение“, защото нали това е „съпружеското задължение“, което се е изтъркало от прилагане, а след това замлъкват, защото изстиват. Много пъти съм се опитвала да им обясня, че нашата компания е фиксирана и е много по-добре да се впускат във фантазиите си с жените си, от колкото с нас, но имах чувството на моменти, че колкото повече им говорех за това, само ги разпалвах. Е, какво пък, от това печелехме и двете страни. Аз се издържах от това, а те бяха с олекотени топки!“


Някои неща не са достатъчни за да продължиш, за това:

Отворено съобщения!
Уменията и желанието по някога не са достатъчни за да продължиш в начинанието си. Преди 20-сет години когато започнах да се интересувам от всичко свързано с масажи-те не знаех много, но исках  да разбера. Така започнах, без да знам, какво ще срещна като:

-Хора, които ти смучат енергията и получавам главоболие, което получените пари от тях не компенсират стреса и агонията след това;
-Губят ми времето за задаване на всякакви въпроси, по време на масажа и ме смучат... А, когато им кажа, че „започват да задават въпроси, които не са безплатни“ се сърдят, че им го казвам в очите.
-Запазват си час, а не идват и дори не се сещат да се обадят, че не могат да дойдат, не искат да дойдат или  „са  забравили“ какво са ми обещали-въпреки големите уверения, че ще дойдат. И това ме навежда на мисълта, че хубаво би-било поне да се извинят;
-Много от хората  си мислят, че когато аз съм в сферата на услугите съм им на разположение 24 часа в денонощието. Тотална заблуда! Определил съм работно време от/до!
-Не уважават и не се отнасят коректно към мен, защото не се занимавам според тях със сериозна „работа“. А това не е работа, а призвание/я! А за него не правя компромис.
-Не е нормално да си мисли някой, че ти си длъжен да приемаш всички, да откликваш на всяко обаждане. Глупости! Когато усещаш, че не искаш, не можеш да поемеш-повече, не приемеш повече и не съм длъжен да давам обяснение за избора си. Въпреки, че ставам „крив“ в очите им, защото те си мислят, че „аз съм  длъжен“ да отговарям на всяко тяхно обаждане.
-Не би трябвало да правя компромис с мизерниците и не чистите хора, нищо, че са си взели душ, има смръдливи люде, който са си такива.
-Не е редно да се продавам в ръцете на хора „с пари“ и да им „клякам“, когато се опитват да ме правят на маймуна и искат цялото ми внимание на света, за да са заобиколени от мен, само когато съм им потребен. След това всичко свършва и когато се събуждам от съня си, съм  излишно разочарован. Приключих с тази порочна практика!
-Определих времето  за работа-като работно време, и го фиксирах за да не си мисли някой че извън него може да ми губи времето за „още една процедура“ – просто ей така за спорта.
-Препоръчително е да се ползват думи като: „удобно ли е“, „може ли, ако имаш време“, „ако не си уморен и би искал“...а не други!
-Спазвам думата си и съм винаги точен в часа, както и  пристигането си, въпреки че не всички клиенти са точни.
-Аз съм лоялен към себе си въпреки, че това качество е дефицит  в повечето хора.
-Не позволявам да се заблуждават хората, че когато съм добронамерен, чистосърдечен и приветлив,  това ще прерасне в приятелство. Не ми трябват“ случайни приятелства.Те не са трайни.  Защото в един миг хората забравят, че си приятен или приятел, когато са засегнати от истината, в която се припознават, нищо че може да не си я казал, а написал.
-Поддържам тялото и ръцете си в изправност, защото ръцете са инструмента ми, но пък те са закачени към тялото, което също се тренира, и в този ред на мисли ги пазя, поддържам ги чисти, както и гладки клонящи към велурени...не се присъщи на „мъж“, но аз съм дете на природата и не се вълнувам дали за някого съм „мъж“.

-Давам повече от себе си само тогава, когато има защо да го правя. В други случаи това е губене на време, от което  се лишавам, но пък мога „да се подмажа“ на някой си, за да го впечатля. И след три процедури, когато му дам „по-малко“ тогава изглежда, че го ощетявам, а не че съм в нормата на времето, което съм определил. И тогава съм „в нарушение“ и съм „ощетил клиента“.
-Консултации не давам по телефона, защото не, че не мога, а просто няма как да изпратя касовия бон по кабела.
P.S.: Както и: Въпросите, които задавате не са безплатни! Цената е "сложена" за да не ми губите излишно времето и да се замислите, че аз ценя своето време повече от вас!

Кулинарна(сладка)Корида с Дон ИцИ-Хри100в

(опитах се да измисля смело и дръзко заглавие, но и не забравям никога, че то наистина трябва да показва, това което хората следва да видят)...
       Тиквеника с изместен cenтър е на мода днес в къщи!

Хората трябва вече знаят за какво става Дума, само като ми видят името, логото или лика ми. Разпознават ме  толкова добре, че няма значение как ще започна разговора или как ще се появя облечен. Те вече знаят какво да очакват от мен, защото имам изграден път. Точно както е сред моите „приятели“, които си ме знаят от години...                                              


                                                            
          Когато съм себе си и стоя зад мнението си, издавам увереност, мотивация и целеустременост, въпреки, че обичам да се правя на „шут“... защото ми омръзнаха, признавам си, студените безизразни лица, застинали без желание да се забавляват макара и за собствена сметка, защото „да не им се образуват“ бръчки... Аман от „сериозни“ хорица!

video

И в този ред на мисли, днес ми се падало да стържа тиквата за тиквеника. После да чупя орехи и накрая да ги объркаме с една чаша захар и малко канела. Когато я сложихме, тя ме лъхна в носа и се наложи да се замисля за противогаза(въпреки, че не съм му фен).

Снимах дълъг клип но нещо стана и когато го свалях се скапа работата и се затри клипа. Сори, исках да ви покажа повече забава и повече от един клип, заснех процеса на пълнене на плънката и поставянето на корите в тавата, както и за фон слушаме народна музика от години в къщи. Но от много време не ми се беше случвало, да затрия така смешно клипчето си.

Сега когато имам възможност да документирам, такива неща много се забавлявам, защото: знам, че Благодарността е много просто нещо. Но притежава Огромна сила. Осъзнах, че няма как да си благодарен и да си скучен(или да ти е скучно),без да се забавляваш дори и с рутинен тиквеник, като нашия. Хах! Тихо да не чува майка, че няма да „ми даде“ да го опитам...

Но пък ще ви покажа сиропирането на самия тиквеник и ми се искаше да ви покажа, как ще си „бодна“ първото парче, но не бих ви го причинил... Вече с първите появи на снимките в мрежата взех да получавам критики, че и на другите им се „дояло“... Е, нищо лично направете си! И мен ме дразнят разни питки, торти и т.н., но не „скимтя“...на кухо!





P.S.: Та в този ред на мисли, подслаждайте си живота, защото има достатъчни горчилки, макар и те да са под формата на политически dietични „тикви“!