"Австрийския дъб" или "Калифорнатора"


„Австрийския дъб” или „Калифорнатора”. 
За някой тези сравнения може и да не говорят нищо, но за мен са почти всичко, защото това е моят идол от дете. А по-късно през годините разбрах, че този човек е меко казано специалист по НЛП и реализиране на собствените си мечти.

…Когато се наложи да се разделя с 6 книжки за татуировки за да притежавам книгата на този човек не се поколебах, защото моят съученик имаше две. И тогава през 90-сетте години липсваше задълбочена литература по културизъм и аз нямах много възможност, защото бях още дете и събирах пари от закуски за списания и вестници.

От неговата книга през 96г.: „Тайните на моя успех” разбрах, че може и трябва да се поставят цели… Ето и първия урок с който се сблъсках: „Има милиони хора по света, които искат да бъдат с големи мускули и физически здрави, но им липсват познания…Разберете, че това не става за една нощ. Запланувайте поне пет години упорити тренировки, преди да постигнете успеха…Пътят към него е 10% силно желание и 90% изпотяване…”

„На толкова малко мъже им се случва да бъдат най-добрите в света, а много мечтаят за това”.

Във всеки спорт има победител и победен-както е и  в живота. А самите победители едва ли имат нужда от представяне, но аз ще го направя сега:

Представям ви Арнолд Шварценегер. Роден е на 3 юли 1947г. в малкото градче Тал-Австрия в семейството на полицай Густав Шварценегер(1907-1972) и неговата съпруга Аурелия Ядърни(1922-1998). Всичко при него започва първоначално в домашната маза. Там той започва да тренира макар и сляпо но все пак започва и постига добри резултати за ученик. В историята за него когато прочетох/преди години/ пишеше, че баща му толерирал брат му, а него не и все той отнасял загубите. Това сякаш го мобилизирало толкова много, че си представял успеха толкова силно и не спрял докато не го постигнал. Занимава се и със силов трибой и печели няколко отборни първенства. В армията дори избягва от казармата, за да се състезава и спечелва първото място безапелационно и се връща горд в поделението си, но го вкарват в ареста за проявено своеволие. Но след 3 дни арест го изкарват пред строя за да го покажат като пример, че все пак си е поставил цел и с цената на всичко я е постигнал и командира на поделението го е дал за пример на всички. За това получил и награда.

На 2ог. с 20-сет $ в джоба си решава, че трябва да отиде в Америка и да постигне Американската мечта след като го кани не кой да е а именно Джо Уидър. И през 1967 без дори да разбира езика заминава за там.  Малко след това печели „Мистър Вселена” а след това и 7 пъти „Мистър Олимпия1970, 1972, 1973, 1974, 1975 и 1980. Докато печели състезание след състезание създава един от филмите си/Pumping iron-1977г./в който показва, как тренира и как отказва голямата конкуренция от първото място на почетната стълбичка. Докато тренира и се състезава учи става архитект и  икономист. След това си създава собствен бизнес и продава и строи къщи. Оженва се за Мария Шрайвър/племенница на президента Джон Кенеди/ и имат 4-ри деца. Докато е в активна състезателна форма си спечелва титлата „Австрийския дъб” и оставя голяма следа в поколения хора по света с примера си, физиката и своят извоюван дан на почетната стълбичка на шампионите наградени със статуетката на Юджин Сендоу. Той е един от най-успешните културисти, бизнесмени и холивудски звезди съществували някога. Той става съучредител на състезанието с неговото име „Арнолд Класик”-Arnold Classic и награден фонд от над 150. 000$.

Не веднъж през годините, четох за него, че казва, че Калифорния го е приела толкова топло, че той за винаги сякаш остава там и става негов посланик, а след това и негов губернатор. Като  член на Републиканската партия бива избран на 7. октомври 2003г. с мандат до 8 януари 2007г. а през 2006г на 7-ми ноември е преизбран с втори мандат за губернатор на Калифорния. Докато е в политиката си спечелва и прозвището „Калифорнатора” от филма му „Терминатора” който е един от най-успешните му филми.

Пробива в киното с легендарния филм „Конан Варварина”. Други филми с него са: Хишникът, Терминатор 2, Денят на страшния съд, Терминатор 3, Истински лъжи, Ченге в детската градина, Зов за завръщане, Коледата невъзможна, Последния екшън герой, Джуниър, Батман и Робин, Непобедимите…

За мен е чест, че той дава пример не само на мен и ми подсказа в ония ранни години, какво може да се постигне не само с мускули, а и с онова сиво пихтиесто вещество в нас-наречено мозък чрез НЛП. 
Благодаря ти, Арни…

По великите следи на Боло Янг


Ян Sze  е роден през 1946г. на 3 юли в Гуанджоу-Китай. По известен е като Боло  Янг/ Bolo Yeung/.

Той започва да тренира кунг фу на 10 години при няколко големи майстори на кунг фу в Гуанджоу. Докато расте и практикува бойни изкуства се увлича и по културизма. Малко след като пораства и вижда какво се случва по времето на колониалната династия на управление в Китай и решава да преплува от своето място до Хонг Конг. Там той се залавя здраво за работа и с внушителната си физическа фигура той започва да преподава бойни изкуства и културизъм. След това става и "Мистър Хонг Конг"-шампион в културизма и така цели 10-сет години държи тази титла. Това му докарва прозвището „Китайкия дракон”. Заедно  с тази титла има много спечелени състезания по бойни изкуства в Китай. Той практикува и тай чи чуан.

Поради уникалната си структура на тялото и именията си в бойните изкуства бива забелязан и поканен да участва „лошото момче” във филмите  и това се оказват в първите му роли в китайското кино/Shaw Brothers Studios/. Въпреки ниско бюджетните филми в който се снима той става звезда за много кратко време, защото има невиждан капацитет за онова време. Но както се знае по онова време това става много бавно.

През 1971г. напуска компанията с която е работил и се ориентира в самостоятелна филмова кариера. Малко след това се запознава с великия Брус Лий и така те обменят опит в бойните изкуства и скоро той му отправя предложение да участва в един негов филм „Да влезе Дракона”. По време на снимките те много се сближават и това им помага в добре отработените техники на бойните сцени във филма. Много години след смъртта на Брус Лий-Боло Янг казва в едно интервю: Никой друг не може да бъде като Брус Лий и аз имам голямата привилегия и честа да се нарека негов приятел.

През периода 1970 до 1980г се снима в много филми, но един филм прави неговия пробив-Кървав спорт/Bloodsport-там той играе като Chong Li/. Там той си партнира с Жан-Клод Ван Дам-водещата фигура/като легендата Frank Dux/. Бюджета за този филм е 1,5 милиона долара и през пролетта на 1988г. става хит сред филмовата индустрия….и водещата песен във филма се изпълнява от рок идола Stan Bush-On myown alone/любима моя песен и дълго търсена от мен/. Поради прекрасното приятелство което се завързва между тях, Жан-Клод не допуска никой друг да играе лошата роля освен Боло Янг.

След това канадския екшън актьор и режисьор и продуцент Джалал Мерхи се среща с Боло Янг в Хонк Конг докато снима един от филмите си и бива впечатлен от бойните му умения, стил и актьорско майсторство/което е придобил/ и го кани да участва във филмите Tiger Claws , TC 2000 /друг любим мой филм/ и Tiger Claws 2 .

Последния филм в който се снима е Boy Blizhniy: The Ultimate Fighter  през 2007г играе поредната си добра роля.

От 2010г. се е отдал на преподаването на бойни изкуства и живее в Монтерей парк-Калифорния със своето семейство.


Хора докоснали ме в сърцето....


По пътя си срещам хора. Днес ще разкажа за един наистина достолепен човек, г-н Ванев/80г/.

През годините когато започнах да ходя в гората/Боянския лес/засякох един възрастен човек, който като, че ли беше неподвластен на времето. Наистина ми изглеждаше като катедрала-достолепен. Така с времето се засичахме все повече по трасето и дори имах възможност да походя няколко пъти с него/макар и само до манастира/. Но единствената причина поради която след това се отдръпнах от него, е че иска да ме сватосва за всяко свободно момиче- и казва, че ми мисли доброто, защото му се играело на сватба. Правеше си устата да ми стане кръстник. Това меко казано ме подразни и от тогава дори пътищата не ни се засичат.

Онзи ден се заприказвахме с човек с когото ходя сега и наистина не го виждахме сякаш се беше покрил. А ние и двамата знаем, че ходи от години-само, че през лятото той ходи в 6:00 часа, а зимата след 12:00 часа. И докато чаках човека с когото ходя сега, той се появи и аз много се зарадвах, че успях да го видя и разменихме няколко приказки. Спомних си веднага, как той ми е разправял, че е карал неговите приятели/памперси/ да ходят с него по трасето, но всеки е имал оправдание. И тогава ме питаше мен: „Къде са хора, за да ходят поне до манастира, за да са здрави”? Признавам си наистина не виждахме хора дълго време, а като се спуснеш в града по кафетата имаше твърде много хора, който едвам гледаха, но държаха чашата с кафе в ръка + цигарка/задължително/. Не, че точно аз съм се заинтересувал от това дали някой ходи, защото това е мястото където оставам сам със себе си и изпълнявам своята практика „динамична медитация” и нямам нужда от компания.

През годините на началната си практика по ходене съм се опитвал да се възпитам/да изградя навик в себе си/ за да ходя-просто да ходя. Оказа се много лесно да го изградя, защото ми е наистина приятно да вървя сред природата в пресечена местност/Боянския лес/ през 4-тирите сезона. През  зимата всичко побелява, през пролетта всичко се раззеленява, лятото утрото настъпва по-рано, а есента се подготвяме  и наслаждаваме как се образува природен килим/от листа/. Наистина  „елементарната” разходката поддържа тялото в изправност. И виждах, как този човек наистина дава пример и важното е, че той е жив и здрав, и не му е нужно да се сравнява с неговите памперси, за да е в супер форма. Наистина ако човек не го познава дори няма да му обърне внимание, но той е и голям капацитет и е обиколил света.

За мен е прекрасно, че успях да се приуча на нов навик-да ходя постоянно…
от рубриката ми.../докосна ли ме в сърцето/

Гост авторите в "Христо от Лясковец и Приятели"


Съдържание:­­­­
Христо от Лясковец,Елка Стефанова,
Калина Митева,Даниела Капинчева,
Галина Преславова,Веси Дамянова,
Венци Кираджиев,Ели Зарева,
Стефан Русев,Краси Манев, 
Велислава Нешкова,Росен Обретенов, 
Диана Луна,Стефан Монев, 
Цвети Иванова,Мария Янакиева, 
Нел Анел,Христо Стоянов
Валентин Кангалов,Стоил Рошкев, 
доц.д-р.Юлиан Карабиберов,
Здравка Кандина, 
Павлин Петров,Майк Рам
Интервю за „Играта за 66.ооо.оо”.

„Христо от Лясковец и Приятели”


...и Приятели

Всеки един от участници в книгата има собствен живот, професия и статус в собствения си живота. Но един автор успя да ги обедини и да ги покани да участват в неговата 15-та книга със заглавие: Христо от Лясковец и Приятели”.

Както вече се досещате това е Христо от Лясковец, който разчупи за пореден път стереотипа на писане и подреждане на една творба и обедини едни прекрасни хора, който както казва той в знак на благодарност към тях ги е поканил в творбата си. И поради различния сюжет на книгата продуктът става толкова шарен, че надминава очакванията на самият автор, защото както казва той: дори не е очаквал такъв резултат, защото понякога признателността прави огромни чудеса и провокира съзнанието ни да създава неща, който ние отначало подценяваме.

Всеки е творец на собствената си съдба и Христо от Лясковец не прави изключение, защото сякаш по много интуитивен начин се е докоснал чрез благодарността и признателността до всички хора около него. Дори има хора, който наистина не могат да повярват, че той е стигнал до тук, защото за неговите 33 години той е написал 14-сет книги, а още няколко „проекта” чакат на бюрото му, а сърцето му се оказва една необятна Вселена от която той черпи своето вдъхновение.

На няколко пъти той се шегува, че иска да излезе в отпуск за да се разсее малко, но сякаш това на този етап не се случва, защото, както казва, само той може да създаде тези прекрасни произведения, който да вдъхновят милиони хора по целия свят. Някой от произведенията му са написани в такъв стил, че когато и да биват прочетени те са актуални и днес. А това днес може да е винаги, докато живота съществува или по-точно ние сме в него.

Авторът Христо от Лясковец решава да създаде това произведение, защото е вдъхновен отново от една книга на Луиз Хей и смело решава, че такъв продукт би било добре да има и в България. И когато читателя чете това произведение да може да се докосне до различно творчество и всеки от тях да бъде докоснат по начина от който наистина има нужда.

…тъкмо когато четете това произведение няма да ви е скучно, защото ще бъдете докоснати от над 2о-сет автора и ще видите също толкова Вселени на едно място, което само по себе си е прекрасно и ново явление…

Книгата и произведенията на Христо от Лясковец, можете да откриете в www.pechatnaknigi.com

Благодаря ви.

"100 маркетинг приказки"


Здравейте, малко преди да излезе книгата Стефан Русев ми я изпрати на имейла за да я прочета и изкажа мнението си. За мен първо е чест, че такъв човек като него пожела аз да я видя и дам своята оценка. Аз не съм учил маркетинг, но интуитивно прилагам доста неща и хич не се съобразявам с критиците/си/.

Мисля, че беше крайно време да се създаде такъв всеобхватен продукт като „100 маркетинг приказки”, защото за мен, като читател ми писна да слушам все „чужди” прехвалени лектори, за това онова. А тук има нагледен пример за нещата приложени в българските условия. Признавам си, че с времето ще я прочета още N-пъти тази книга, защото според вътрешното ми състояние ще откривам различни неща, който от първия прочит няма, как да обхвана.

Така, че за мен е чест да споделя своите редове и да изкажа благодарността си за създаването на такъв продукт, защото душевността на читателя е жадна за приложими неща, а не само  заучени и неосъществени мераци.

P.S.: Добър наръчник за осъществяване на качествено извървяване на пътя към личностното израстване и постигане на целите си, каквито и да са те.

Благодаря ви, творци….

                                                        ...четете и прилагайте за да подобрите живота си...

Любовно писмо до моята любима...



“Скъпа моя,
няма да назова името ти, защото твоето име е името на целият ми свят и се страхувам да не му се случи нещо. Помня денят, в който те срещнах… Денят, в който сякаш преоткрих себе си, защото сякаш до този момент бях изгубен. И чрез теб започнах да се намирам. Не веднъж, ти бе очите с които гледах света, защото моите можеха да гледат само болката. Не веднъж, ти беше ушите с който чувах романтичната музика, която пускаше за мен. Ти беше тази, която ме хвана за ръка, когато пътя бе до кръв трънлив и ти бе тази, която подаде ръката си, за да споделиш с мен пътя обсипан с рози. Не се отказа от мен никога. Когато падах зловещо, когато вървях към дъното, когато променях светогледа си, когато се изгубвах из хората. Крепеше ме в погрома ми, със своята надежда и безрезервна обич. Издигаше ме до небесното с крилете на чистите ти чувства. Летеше с мен и падаше с мен. Не ме напусна. Беше ти трудно понякога, но превъзмогна себе си, в името на това да бъдем заедно.
Знаеш ли, обичам те. Не ти го казвам често може би, а трябва. Трябва, защото ти изгради за мен, свят, в който всичко е обич. Ти извървя за мен и най-трудните пътища, ти направи най-големите жертви. Какво ти дължа ли? Целият този свят, в който живея днес. Цялата любовна вселена, по която се спускам ежедневно. В началото се питах какво си ти? Каква е тази любов? И знаеш ли, разбрах, че мога да я сравня само с една от онези кутии шоколадови бонбони, които ми подаряваш, всеки път, когато искаш да ми кажеш, колко ценен съм за теб. Кутията с бонбони е пълна с различни по вид и цвят изкушения, но едно от тях ми е любимото. Също като теб. Може да има много други, по-добри или по-лоши, но никой от тях не може да нарисува картината на моята вселена както ти. Никой друг, няма тези пъстри акварели, никой друг не може да русива тези цветя…
Ти остави своя отпечатък върху мен. Ти гравира в сърцето ми, истинската любов, без която не мога. Ти ме промени. Показа ми, че радостта може да бъде само в една усмивка, че щастието в това да ме прегърнеш и че няма нищо по-ценно от това, просто да говорим за всичко. Ти ми подари най-голямото богатство – изкуството да те обичам.  А това да това е най-истинското изкуство…”
/взето от нета/

Когато бях бедно момче...


Когато бях бедно момче и нямах пари дори за книга можех само да мечтая за такава.

една мечта...
Спомних си, как вече бях започнал да практикувам йога толкова плахо, че си мислех, че ми е нужно още по-пълно ръководство  за да имам по-голяма увереност в заниманието си. Един ден ходих в другия град където обикновено намирам това, което ми трябва и така съзрях книгата която тя ме привлече и аз я привлякох в мислите си. Но да се върна малко по-назад.

След като вече я бях видял тази книга в един вестник, че  е излязла исках да я имам, но незнаех начина. А той сам по себе си се появи. Книгата струваше 8лв. тогава но не знаех от къде да намеря толкова много пари за бедно момче като мен. Дядо Христо/Бог да го прости/ ме помоли да му придигам градината, защото вече беше по-възрастен и ми обеща 4лв. Съгласих се след като той ме и научи, как да го правя още по-качествено. А докато правех това комшията ме видя и явно харесал работата ми извика дядо ми „до довара” на къщата и го пазарил срещу 4лв. „да придигам” и неговата градина/тя беше по-малка от нашата/. Дядо дойде и ми каза новината и аз приех без да се замисля, защото знаех, че с това се решава търсенето на пари за книгата, която не спирах да искам. Наистина не усетих, какво направих, защото придигах и двете градини, за толкова кратко време, че веднага след като взех парите с бърза крачка при-вечер отидох да откупя книгата от амбулантната книжарница на стената на една сграда/защото тогава нямаше още книжарница в града-както сега/. Нямаше по-щастлив човек от мен в този миг. Не усещах ни умора, но пък летях и когато я купих от човека му благодарих, че ми я запази, защото минаха 2 седмици от как я поръчах.

А на връщане дори не помня как се прибрах, защото през цялото време четях от книгата и разлиствах първата книга, която взаимно се привлякохме и харесахме. Никога няма да забравя този миг на щастие и как самите 8лв. бяха изкарани с труд, който дори не осъзнах. Но за мен самата книга беше много по-важна, защото все пак  йога е важна за мен. Това е книга, която след първия прочит последваха още 19 пъти и няма да спра да я чета, защото мъдростта в нея е актуална винаги докато този свят съществува/че може и след това/.

Книгата се казва: „Автобиографияна един йогин” от Парамаханса Йогананда. От тогава разбрах и за Крия йога на Бабаджи.

P.S.:Днес се сетих за самата ситуация и я описвам със същия плам, който изпитах и тогава.

Очакваме с нетърпение...


"Христо от Лясковец и Приятели"

Здравейте, съвсем скоро 15-тата книга на Христо от Лясковец, ще е факт.
Тя е със заглавие „Христо от Лясковец и приятели”. Поканих в книгата ми и други автори да участват, като нещо ново за мен. Те се съгласиха и така когато я четете, няма да ви е скучно да четете един автор, а мнозина/около 20-сет/.
За първи път правя толкова  мащабен проект и каня други творци да се покажат на бял свят в моя творба. Няма значение за мен, кой колко е известен, но е важно, че се съгласиха да участват в проекта ми. Искрено вярвам, че книгата ще ви хареса и ще можете да и се насладите изцяло.
Желая ви мир в сърцата.

P.S.:Искам да разкрия основния мотив за създаването на това произведение.  Когато започнах да общувам в социалната мрежа с непознати хора, някой от тях наистина докоснаха душата ми с най-различни и непредполагащи неща за тях. От тогава аз исках наистина да ги поканя да споделят част от личната си история с мен и с читателите, който четат моите книги и блог. Някой от тях са известни в техните области, а някой от тях дори не ги бях и чувал. Но признавам си това е без значение за мен, защото те ме докоснаха и аз от признателност към тях създадох заедно с тях книгата си „Христо от Лясковец  и Приятели”. Благодаря ви приятели…

Никога не се предавай!!!


Напоследък бях залян от пратки с книги, който хората ми пращат за да ги видя, други ми ги подаряват, а някой от тях дори бяха вдъхновени от мой творби да напишат нещо свое. Обаче също така, като истински магнит за Уроци взеха да се появяват и много клипчета с истински подвизи на различни хора преживяли различни сътресения и загуби,  но никога не се отказват да опитат. Така се случи и с момчето от Корея което участва в „Корея търси талант”. Отиде показа класа, а журито дори не подозираше, какво ги очаква да видят и чуят. Плакаха като малки деца.

Спенсър Уест
Днес ще си позволя да напиша нещо за следващото силно видео, което наистина накара сълзите ми да излязат и да благодаря, че си имам всичко, не от съжаление, че въпросния мъж си няма…, а защото наистина имам…крака, с който да ходя всеки ден до моя връх. Преди няколко дни Нел-Анел ми прати това видео и аз го изгледах, като си мислех от начало, че певицата Нели Фуртадо си прави клип на песента, което не е точно така. Малко след това тя ми прати и клип с превод на самата песен, която показва стремежът за живот и развитие, въпреки обстоятелствата, в който се намира сега въпросния главен герой. Как такива събития да не бележат живота ти и да не разтърсят живота ти, читателю!!!! Как, ако имаш сърце и душа, няма да можеш да сдържиш сълзите си и да проявиш своето разбиране, че щом този човек може да се справи с това изпитание, ти с какво не можеш да се справиш и какво е твоето оправдание???

Спенсър Уест/31г./ прави опит да промени значението на думата „възможно” и изкачва връх Килиманджаро на 13-ти юни 2012г., използвайки единствено своите ръце.

През моят десетметров прозорец гледам навън.
Имам окови на краката си… но не и в Ума си!
Ще танцувам цял ден…
Ще видя слънцето навън!
Не знам, колко дълго ще трае…
Но това не може да ме спре!
Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено да обича!
Тяло, което е чудо!
Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено чисто!
Неразрушим, това е сигурно!
Непоклатим, така че дай ми още!
Пред изморените си очи…
Постепенно премахвам дъжда!
С размишление…изтривам болката си!
Имам ритъм, течащ…във всяка вена!
И мелодията му…никога не свършва!
Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено да обича!
Тяло, което е чудо!
Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено чисто!
Неразрушим, това е сигурно!
Непоклатим, така че дай ми още!
И, въпреки, че…
И, въпреки, че…
те може да те отведат…
те може да те отведат!
Ти никога няма да се пречупиш!
Ти никога няма да се пречупиш!
Никога няма да се пречупиш!
Да се сломиш!
И въпреки, че те може да те отведат…
И въпреки, че те може да те отведат…
Те никога няма да успеят да те сломят!
Те никога няма да успеят да те сломят!
Защото аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено да обича!
Тяло, което е чудо!
Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено чисто!
Неразрушим това е сигурно!
Непоклатим, така че дай ми още!



От тук нататък думите са излишни-просто….

Моята игра...




Преди време прочетох книгата на Естер и Джери Хикс Поискай и ще ти бъде дадено и от там видях модела за играта. Много ми хареса признавам си и много бързо възприех процеса. Още на другия ден намерих празен чек отидох и си го разпечатах, изрязах и започнах да пиша по него и да визуализирам, какво искам да придобия с този “нескромен бюджет”. В една тетрадка записвам всичко онова, което е дошло и за какво е отишло. Не съм вярвал, че може да е толкова прекрасно това занимание-да осчетоводяваш собствените си пари...просто така.

Създадох  “Игра за 66.ооо.ооо” и започнах да играя. Започнах всеки ден да депозирам просто така суми от по 1000 $ и след това си ги харча за каквото си поискам/без угризения на съвеста/. На третата седмица от тази игра аз се събудих милионер и се питах през целия ден: “Това ли е онова нещо за което много хора се борят, а не го постигат толкова лесно?

...Оказа се, че годишен бюджет от 66.000.000 $ не е никак малко за разпределяне и изхарчаване и в един миг просто няма, какво друго да искаш, защото си имаш всичко. В този миг се оказа, че започва една вътрешна борба в разума ми, за какво са ти толкова пари, като не можеш да ги изхарчиш буквално за година. Хванах се на хорото и го играя, защото научих урока си, относно парите си. Сега дойде мига да го споделя с останалите, който наистина искат нещо обикновенно, което работи, а не е само някаква празна приказка.

...През 2008г. Написах книгата “Африка в моето сърце” и там вплетох много мои житейски незгоди и уроци. Написах, че главния герой в книгата Даржан Харч има годишен оборот на фабриката за кукли 60.000.000 $. Написах го това без дори да съзнавам или по-точно ми се искаше да го вярвам и след като се случи да разтърси из основи същността ми. През 2012г. На една разходка с моя приятел в гората му разказах за играта, която съм започнал да играя и той сякаш направи невидим паралел въз основа на чутото и каза: “Имам чувството, че с това, което ми разказа, си описал в книгата си, как и какво искаш от живота сега, а с тази игра го доказваш”. Направи невидим паралел между моите думи и ми го казаи от друга гелдна точка. Признавам си, че останах изненадан от чутото.

Наистина е лесно е да бъдеш търпелив, когато знаеш, че всичко е наред”.

Искам всички вие....


Искам всички вие да бъдете хора, които не са толкова загрижени за това какво мислят останалите, че да противоречат на собствената си вибрация и да не допускат това, което те наистина искат-да се случва сега.


Да споделиш своята ябълка с друг....


Днес отново се случи. За мен е чест да чуя, че има хора, който черпят от творчеството и заряда ми като човек, за да стимулират живота си и да го подобряват.

Напоследък наистина започнах да получавам отзиви за драскането си, което дори вдъхновява различни творци да напишат някой свои творби. За мен това е огромна чест и признание, че все пак нещата се виждат, а не са посредствени.
Отново бях поканен да извървя пътя с един човек на когото също се възхищавам, защото е жена. Да красива жена. Аз въпреки, че обичам да слушам, тя май обича пък да ме слуша мен и така имаше още веднъж възможността да се докосне до възможността да върви с мен по моето трасе, което в повечето пъти по различно време е и нейно. В разговора ни тя сподели, че черпи от нещата, който правя и дори на моменти се удивява от енергията ми. За мен сякаш е нормално да е така, защото едновременно обединявам и „вдъхновителя” и „вдъхновения”. Сам си търся и муза и реализацията и не се нуждая от разрешение да творя.
Имало е мигове, когато се питам, „а сега на къде” или „какво следва от тук нататък”. Както си мислех, че ще си взема почивка между 14-тата и 15-тата книга и освен малки материали в блога ми друго няма да пиша. Е, да ама, не. Както си въобразявах, че ще си взема непоискана отпуска от писането то сякаш се стовари с нова идея за 16-та книга. И отпуската се отлага за някой друг път, защото с новото начинание, което приех и заедно с това дойде идеята за новата книга и сякаш отново потече писането като река… Така и жената с която вървях по общото ни трасе, само дето днес тя си тръгна малко по-обогатена с нови неща, който ако не общува живо с мен, няма от къде да ги знае. И много добронамерено я известих, че не би трябвало да измерва даровете ми към нея с пари, защото това общуване и приятелство не струва пари, а е много повече от сума, то е Дар. Защото както тя така и аз знам, че никой с нищо не е длъжен на другия, но щом тя е оценила моето знание и вижда ежедневно, какво пиша и го чете и най-важното и допада иска щом има излишно време да го прекара ползотворно. За това, както каза тя щом излиза отпуска би искала да прекара макар и два часа с човек, който ще я зареди, ще и покаже как да диша дълбоко, да медитира, да и направи масаж на раменния пояс и да раздели няколко ябълки с нея, които идват от природата около нас и да се докосне до един паралелен свят на един творец. Попитах я: Как според теб би си помислила, че можеш да си позволиш такава услуга, като моята на такава цена?

Щом аз искам да даря такова нещо от ресурса, който ми е поверен няма, как да се огранича само с дай $. А и докато съм тук, който може да се възползва от това го прави, който не може, и да иска после ще му е трудно…

P.S.: Благодаря ти за този дар…

Пътуване до Рио Де Жанейро


Пътешествие на едно семейство до Рио Де Жанейро-Бразилия за 10 дни.

На коледа стават чудеса и изненадващо получих  имейл, че съм спечелила екскурзия до Бразилия. На 30 април 2008г. заедно с моят мъж се отправихме към летище София където ни чакаше екскурзоводка. Забравих да кажа, че екскурзията беше за двама и беше аll inclusive.
С полет AF2687 до Париж вълнуващо, защото за първи път се качваме на самолет. В Париж имахме много престой  на летище Шар-де-Гол около 6 часа. Следващия  полет за Рио Де  Жанейро  в 23:15. Пътувахме с бойнг  AF442. В самолета на самата седалка имаше монитор на който гледахме филми, слушахме музика, защото полета беше през океана 11 часа. Стюардите и стюардесите бяха много мили и постоянно предлагаха чай, кафе и студени напитки. На 1 май пристигнахме в Рио след 16 часа пътуване. Посрещнаха ни и имахме трансфер до хотел Rio Copa”. Настаниха ни в хотела и всичко беше повече от добре.  На 2 май имахме закуска на шведска маса в самият хотел. Понеже екскурзията беше спечелена всичко беше поето и ние нямахме никакви разходи за нищо.

От 9:00 часа беше заплануваната среща с безспорния  символ на Рио Де Жанейро-статуята на Христос-Изкупителя/която е висока 38м. и е завършена през 1931г./ и след това Маракана/най-големия стадион в света/. Пътуването към планината „Корковадо” която е част от националния парк  Тижука/8,154 акра/разгърната е тропическа гора с много видове растения. Изкачването до върха е с влакче и е около 20 мин. а стръмните склонове започват от района „Косме Вело”. Още от самото начало с нас на влакчето се качиха и музиканти за да свирят за нас докато пътувахме. И преживяването да слушаш бразилски песни беше неописуемо.  Когато се качихме на самият връх в подножието на величествената статуя на Спасителя я гледахме с умиление и се възхищавахме, защото не всеки ден можеше да се види такова нещо. Направихме си много снимки за спомен и се разходихме из между сувенирните магазинчета. От самият връх се виждаше всичко и беше много красиво.  Статуята на Исус е изградена от желязо-бетон  и тежи 1145 тона и не случайно е поставена на най-високото място в Рио на височина 710м. и е облицована с устойчив талк за да я предпазва от климата там. Спасителят, който е разперил ръце над цяло Рио Де Жанейро е негов символ и покровител. Разперените му ръце стигат цели 30м и сякаш са готови да прегърнат целия свят. Забравих да спомена, че още със слизането си от самолета Рио поразява с контраста на пейзажи, приласкава с гостоприемство и ни обгръща с дружелюбна атмосфера. От там се спуснахме до най-големия стадион построен по повод световното първенство по футбол. Разгледахме го стигнахме чак до съблекалните и след това излязохме на терена и там имаше един футболист, които забавляваше хората със своите номера. Направихме си снимки за спомен и се отправихме за кратка почивка. Следобед имахме време за разходки и седнахме да утолим жаждата с една кайпериня в ръка/това е националното питие-коктейл от кашаса(дестилат от захарна тръстика), лимонов сок, захар и много лед, който в Рио е се употребява по всяко едно време от денят и нощта. Направи ни впечатление, че няма значение кои как и изглежда и на колко е години, защото са полу облечени, климатът и духът на градът подтикват да се свалят всички дрехи, грижи и стрес. На всякъде звучи музика, в многобройните улички ухае на ароматно бразилско кафе. Жегата ни настигна ние опитахме техните фрешове, който са прекрасни и неприлично евтини. От 3-7май имахме свободни дни за разходки и почивка. Вечер покрай магистралата, която разделя плажа Копакабана от верига модерни хотели, местните художници излагат картините си, продавачи развяват своите фланелки на бразилските футболни звезди, а уличните музиканти свирят мека, лирична музика. Няколко дни в Рио ни бяха достатъчни да качим някой друг килограм от изкушенията на местните ресторанти. При това е изумително евтино и ако не опитате може само да съжалявате, а и морските им дарове са великолепни. Заведенията се делят на рибни и местни и работят на един и същ принцип. Има огромна маса отрупана с разнообразни салати, супи, сосове. Всеки знае, че Рио е курортен град и е известeн с футбола, самбата, хората който обичат да работят, танцуват, къпят в морето и най-важното е, че могат да се наслаждават на живота. Животът тук не замира, а продължава по 24 часа в денонощието. През цялото време по улиците и ресторантите на плажовете Копакабана и Ипанема кипи живот. Посетихме ботаническата градина  с над 235 000 растения и аз се радвах толкова много, защото обичам много цветята. Видях и много видове който се отглеждат в специални парници и ние забелязахме и  закачливите маймунки, който скачаха от клон на клон. След кратка почивка в хотела се приготвихме за плаж на атлантическото крайбрежие, което само по себе си бе приказно. Когато погледнех към самият океан виждах как вълните се блъскаха една в друга. Тази почивка ни беше дошла като истински дар, защото както бяхме зажаднели за море си от тулихме жаждата за морски рай и то не къде да е а в Рио. Мазахме се взаимно с плажно масло, защото иначе нямаше как да издържим на слънчевите лъчи. Запознахме се и с другите, който бяха с нас, но само ние бяхме аll inclusive. Заедно с тях наброявахме 30-сет човека.

Но както всичко така и това си имаше край. На 8 май 2008г. закусихме и освободихме стаите, който бяха оборудвани с всичко необходимо и покриваха в изобилие нашите нужди. С трансфер до летището се придвижихме до Бойг AF443 до Париж в 16:20ч. На 9 май пристигнахме в Париж  в 07:55ч. и от там се отправихме за следващия полет за София AF2686 в 10:20ч. Кацнахме благополучно в София в 14:20ч. Искам да кажа, че това беше толкова вълнуващо преживяване, че каквито и думи да използвам да го опиша, все ще е малко, защото е по-добре да бъде изживяно за да можете да се докоснете до това, което ние се докоснахме с мъжът ми. Пътешествието до Рио беше второто прекрасно нещо след нашите прекрасни деца, което ни се случи в този живот. Винаги ще си спомням за този дар, който наистина не очаквах, а когато ми се обадиха, че съм спечелила тази награда, не можех да повярвам.

Е, сега след като преживях всичко това и сетивата ми са заредени и изпълнени за живот съм много щастлива. Играйте и вие в живота и спечелете…своите награди.

Това е една пресъздадената история, която влезе в 15-тата ми книга която се казва: "Христо от Лясковец и Приятели" и много скоро ще можете да намерите....

"чичко Тревичко"


Днес е 7 юли и чак сега от стотиците пъти се спрях пред нещо уникално създадено- „чичко Тревичко”.

След поредната разходка по трасето се отбих до сергията и се заговорих със създателката на това прекрасно нещо: „Това е мое лично създадено произведение и съм проявила доста творчество в него. Когато човек е гладен му идват разни идеи и би трябвало да иска поне тогава да ги осъществи и да не чака да завие от глад”.

Стоях и слушах, как тя разказваше, как с такава любов създава всичко онова, което е изложила на сергията си и беше много отворена за да разкаже, как го прави. „Пълниш едни цветен чорапогашник  със семена/райграс/ и го оцветяваш. След това, когато искаш да изникнат зелените стръкове което е косичката на „чичко Тревичко” трябва да го оставиш 2-3 денонощия във вода и след това то си излиза. След това само го пръскаш с пръскалка за да го държиш свежо и да го подстригваш редовно. Ако не се грижиш за него умира, както всичко друго,което ни заобикаля”.
Наистина се радвах, като малко дете, когато тя разказа за всичко това и наистина аз много се радвам, защото това си е уникално творчество, което е създадено и аз в Лясковец на баира пред манастира чак сега му обърнах някаква внимание.

P.S.:Благодаря за този дар…

За краставиците с любов...

За краставиците с любов....

"Пътуваме веднъж с колата на моя позната и нейното гадже и той нещо ме бъзика и ме пита какво обичам да ям най-много и аз му казвам, че краставици... и той веднага прави някакви асоциации и ме пита какви краставици обичам... аз веднага отговарям: "дебели, сочни, с много семе"... и той вече в луд смях и ме обявява за мръсница... проблема е, че той си мисли мръсотии, аз говоря за краставици не като за мене, а просто по-дебелите са по-сочни, обичам семето...тънките краставички са ми нещо сухи, макар че и на тях не им прощавам, ако няма други...той вече в луд смях и ме обявява за мръсница... проблема е, че той си мисли мръсотии, аз говоря за краставици...подбирам дебелите не заради размера, а заради вкуса им... иначе всичко минава през ножа, размера няма никакво значение-размера е без значение... само да не горчи".

На улица "Роман"...


 На улица „Роман” в с. Джулюница живее една прекрасна жена, която е помогнала на много хора по цял свят и продължава да го прави с любов в сърцето.

Тя се казва Веска Ковачева/леля Веска/ и с нейното добро сърце продължава да прави наистина чудеса за околния свят. Спомня, си първия път преди 12 години, когато за първи път я видях, как идва по теления мост/явно от работа/ дори не я забелязах, но човека с които бях ми каза, че това е тя. Ние я чакахме и тя дойде. Не я заговорихме на моста, но тя със сигурност тогава разбра, че ние чакаме нея. Днес тя може и да не помни това, но аз не бих забравил това. Казвам това, защото най-често такива хора като нея остават незабележими за много други хора.
Днес разглеждах, нейните снимки, които имам  с нея и се замислих, как тя ме прие още в началото, как ми се довери за да и издам книгите и т.н. По този повод реших да напиша нещо и да го пусна в пространството, като нещо, което красиво за мен.

Благодаря ти от сърце, че те има на този свят!!!!

На улица Роман живее нещо много повече от човек свързан с роман….

Спиращ дъхът ми, миг...


Днес 02.07.2012г. в 8:10 сутринта. Нещо разтърси моят свят из основи отново. Наистина бях забравил, какво е мигът да ти спре дъхът, но ето, че се случи. Сърдечния и дихателния ми режим се задъхаха и в главата ми сякаш се задейства сигнал, че нещо не е наред в моя вътрешен свят. Нещо се случваше, а аз дори не можех да го осъзная напълно.

…Ядем на масата с моето момиченце и ми казва: „Тати, ти защо работиш толкова много  и защо си забравил да се усмихваш…А аз още от дете харесвах, как ми се усмихваше/преди да се родя/когато си мислеше за мен, а сега все пишеш.” Погледнах я, протегнах ръка към лицето и  усетих как дланта ми се допря до нейната лява буза за да я погаля. Всичко беше толкова истинско, защото се загледах в дланта си, как се приближава към нея с такава любов, а тя ме гледаше с прекрасните си тъмни очи/и беше вързана на конска опашка с ластик/ и аз и казах: Извинявай, че понякога забравям да се усмихвам, но ти ми напомняй по-често да го правя. Прегърнах я и се разплаках. А сълзите ми дадоха старт на сигнала, че нещо се случва в моята Вселена, а аз не знам, какво точно.
Тогава и казах: Тати,винаги, когато искаш да дойдеш и да ми кажеш нещо го направи без да се притесняваш от това, че някой няма да те чуе. Направи го. Ще рисуваме ли, ще пишем ли, че драскаме ли, или скачаме, няма значение. Направи го.

Сълзите ми и недостига на въздух ме накараха да си отворя очите и да поема наистина дълбоко въздух и да благодаря за този така внезапен дар на това да видя, още една картина от Вселенския замисъл за мен. Събудих се и плачех. Питах се, сега кое е истина сънят или сълзите ми? Не можех да се опомня, какво е станало още и станах за да разкажа на някого за това събитие в живота ми, което буквално ми спря дъхът за миг. Като малко дете изтичах по стълбите за да пресъздам на майка това и на нея и се насълзиха очите.

Когато станеш на 33/години/ чудесата се умножават по 33”.
Това са думи на Елка Стефанова. Благодаря ти за тях, Ели!!!

P.S.: Благодаря ти, дете!!!