ЛЕКуване на Замръзнало рамо!

Относно "Замръзналото рамо" и "Office Om Massage":
Причините са комплексни, като водещите са възпалени сухожилия, възпалени около-ставни торбички, промени в ставната капсула. Именно те оформят синдрома на т.нар. замръзнало рамо. Подобно състояние може да се предизвика от остра травма или от хронични микротравми, обяснявам всеки път. Потърпевши обикновено са активните спортисти, но също и хора, които спортуват за удоволствие. В рисковата група обаче попадат и извършващите еднообразни действия, включително и тези, които работят на компютър и дълго време са в една и съща поза. Простудни и вирусни заболявания също могат да отключат остър пристъп на болки в рамото. Тогава се засягат и нервни сплитове.

Състоянието започва с болки при движение на ръката. То се нарича синдром на ротаторния маншон. В следващия етап се ограничава движението в раменната става. Когато болестта напредне и се увредят околоставните торбички и самата ставна капсула, се стига до синдром на замръзналото рамо. При някои "засегнати" болката е нетърпима дори при покой. Въпреки това се опитвайте да раздвижвате рамото, доколкото е възможно. Голяма грешка е да го обездвижите, като си мислим,че с това ще решим "кардинално" проблема-съветвам всички.

И вече имам два случая успешно повлияни чрез постоянство от страна на клиентите и сега се наслаждават на движенията и на двете си ръце и нямат никакви проблеми в тази насока. "Office Om Massage" е изключително интелигентна процедура отличаваща се от европейските процедури и даваща изключително различен прочит на възстановяването без стрес и допринася за напълното премахване на сковаността, нежеланието за движение при болката,която смразява всеки-усетил я.
Повече тук:https://bit.ly/25GMCCE

Office OM Massage


“Manus Sapiens Potent Est”- Знаещата ръка е силна!


Ако някой е забравил, че основен принцип на живота е движението, то е хубаво да си го припомни, колкото може по-скоро. Така и в човешкото тялото всичко се движи, струи, живее. Да си здрав, означава вътре в организма, на всички нива да има абсолютно свободно движение. Защото неподвижното „умира“. Всеки от нас се ражда със 100%-ов запас от енергия и сила, които обаче в резултат от начина на живот ни намаляват. Също така средата, в която живеем и работим, всички външни фактори ни влияят и ни нанасят едни или други травми – физически или психически. Без да знаем от какъв тип е травмата ни (психическа или физическа), тя предизвиква блокаж на нашата енергия и тя не може да се движи свободно, от което органите ни не могат да функционират нормално. Тогава по един или друг начин енергията се „втурва“ да помага към мястото, където „има проблем“. Но това колкото и добре да е за случващото се „оправяне“ се изчерпва на друго място, защото енергията от други органи и системи се оттегля от тях и така е отдала част от потенциала си за справяне с проблема. И тук се получава едно махало или люшкане от проблем в проблем и редица дисфункции на организма, като се нарушава и първичната хармония на цялата картина.

Когато терапевтът се заеме с пациента се оказва, че той „развързва“ цялата верига от травми и изправя цялостното звено. Защото това, което може да направи човек, който знае, е велико, но това, което може да направи тялото след това, е да се регенерира и понякога това граничи с чудо! В резултат на това всички вътрешни сили и сокове се активират и протича една цялостна картина на самовъзстановяване, а след нея се „изправя“ и първоначалният заложен ритъм. И отново стигаме до факта, че движението е здраве. Пазете го, то в повечето случаи е всичко!
                                                                  Χρήστο Χριστοφ/Osteopat  

Massage Therapist!

         

Без познанството на интуитивния път, нямаше да мога да уча от живота и да открия пътя си. Без мъдростта му нямаше  да започна да практикувам, и нямаше да мога да създам програмите, които ще завещая, един ден. Но до тогава ще се наслаждавам максимално на тяхното реализиране, както и на усмивките на хората, които преживяват програмите ми с благодарност.

                     Относно: “Office Om Massage-Therapist”.

...Това се случва с всекиго, който започне „определена“ работа. Дори да я ненавижда и да се дистанцира, той/тя, отново и отново се дифинира чрез работата(си), на която се съпротивлява(от начало). Всяка „работа“ на която посвещаваш времето си, не зависимо от какъв пол си,  ти отдаваш съзнанието си. А тя на свой ред изпълва живота ти със своята действителност, която генерира.

          За жалост много хора пренебрегват тази истина и си избират някакво поприще, защото им се струва вълнуващо или предлага възможности за много пари, или изглежда престижно. Раздават се „за своята работа“, но постепенно се чувстват празни, неспокойни и дори сковани. Времето което е основен ресурс на планетата, и което той/тя би трябвало да прекарва в работата, която „обича“, започва да им тежи все повече и много скоро рязко се чувстват ограничени и хванати в капан.
Така мнозина се „присъединяват“ към  многобройните легиони водещи живот на тихо отчаяние, неудовлетворени, нещастни и несигурни. Но примамливостта на финансовата „сигурност“ в комбинация със страхът от неизвестното ги спира хората, да променят своят живот и въпреки, че осъзнават, че пилеят енергията си за да намират оправдания за сегашното си положение, продължават да си придават чувство на смисъл. За наша жалост ние сме това, което правим, и колкото повече го правим, толкова повече се превръщаме в него. Единствения възможен изход е да променим живота си. И е хубаво да съзнаваме, че занижаваме ли очакванията си, ще убием мечтите си, а човек без мечти е с единия крак в гроба.

           За това много пъти съм заставал на онзи „кръстопът“ когато бях още ученик в 7-8-ми клас, и съм се питал „какво да избера да правя през остатъка от живота си“, което да е отвъд външните ограничения на пари, слава, престиж. Което да искам с цялото си сърце и душа да правя ден след ден, час след час, минута след минута и да знам как мога да прекарам разумно и организирано времето си, което ми е „дадено“ тук на Земята.

Ние хората може и да не измерваме достойнствата на работа си според времето,но именно според него я преживяваме.
                                                                                             Кент Нърбърн

             Дали е редно да мислим за работата си като призвание изхождайки от корена и „зова“, не знам, но... Всяка една работа, която искаш да вършиш би трябвало да те призове първо и след това да е гласът  на твоята истинска същност, която имаш да покажеш на света. Призванието ни е много повече от „работа“, която се разменя за пари. Също така може да бъде различно и от професията, която си учил, специализирал или упражняваш в момента.  Призванието е онова нещо, което те изпълва от вътре с чувство за смисъл и те кара сутрин да си отваряш очите. Всеки от нас би било добре да го избере, защото му позволява да изразява живота си, а не заради парите или заради илюзорния престиж. Това е ключът към любовта... Обичайки себе си, обичайки това което правиш ще можеш да обичаш и още и още...

       Когато открих първичното си призвание да правя масажи го прегърнах толкова силно, че никой с нищо да не може да ме засегне-докосне и да ме „разкандърдиса“ да се разделям с него. Мисля, че малцина имат такъв „късмет“, да не се поддават. Виждал съм как хората търсят работа всеки ден и не я намират(бил съм като тях), защото не мислят, че могат да я създават, и не го правят. И съм се чудел защо? Дали защото когато търсят работа са с погрешна цел и съответно  не достигат до нищо значимо! И каква полза от спечелените пари след като изгубват сърцето си! Доста рано мисля, че на такива хора дните им се превръщат в артикул, който разменят за пари и започват постепенно да се свиват, изсъхват и умират.  Не позволявайте живота да се отдръпва от вас, само защото не следвате пътя си или призванието си,  защото „залагате“ на сигурността, за която някой доста старателно ви е подхлъзнал“. Признавам си, че ми се струваше доста неадекватно, някой да се остави просто така „живота да го смазва“, и собствения му живот да иска да издъхне в ръцете му. И до ден днешен наблюдавам този кошмар... как хората правят много неща, но не и това за което всъщност са родени.

         Когато започнах с изучаването на масажите мислех от сутрин до вечер-признавам си, за тях. Дадох си достатъчно време да сверя дали това наистина е това с което искам да се занимавам всеки Божи ден. Да,  мога да и позволя да ме погълне този вид работа, докато тя стане част от мен и аз се слея с нея. Няма да крия, че това преди точно 20-сет години не ми изглеждаше „сигурно“, или може би не разбирах хоризонта на тази дума. Но през това време си бях дал и едно обещание, че не си струва да се обвързвам с каквото и да било, ако това убива любовта към призванието ми, задушава ме или ме „призовава“ да избирам между него и нещо друго.

          След като съм открил „какво гори в мен“, го разпалвам всеки ден. Разбрах, че след като избрах Призванието си, а не „работата, намерих покоя си. Но ако бях избрал „работата“ вместо призванието си, днес сигурно много хора щяха да са ме чували да казвам, че ми остават само 10-15 години до пенсия и живота ми тогава ще „започне“. Освен това сигурно щях да се питам всеки ден, колко ли добър щях да бъда, ако бях продължил, да практикувам масаж(ът)!!!


О, Господи, благодаря ти за Призванието ми да докосвам хората, чрез масажът(ми) вече 24г!...

Трите мечти на Един човек!

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.
В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Интервюто обаче не минало успешно и не го взели на работа. Веднъж, в една прекрасна лятна вечер, човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват. Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.
Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.
Животът му бил нещастен. Той починал в самота.
Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.
- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...
- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.
- И за какво?
- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб, беше ръката ти. Ами онази жена - уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти. Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб, беше сърцето ти.
Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай...

Заслушайте се в тази история и я споделете, ако ви е харесала. Направете добро някому, хей така, без да очаквате нещо в замяна. Добрините се връщат все някога, като нова възможност например. Не го забравяйте!

Ментален подарък за Новата Година - 2018г.

Ценността на човека трябва да се определя от това какво отдава той, а не от това какво е способен да постигне. Стараех се да стана не толкова успешен човек, колкото ценен човек. Гледайки световно известните хора, открих, че всеки от тях е дал нещо на света. Нужно бе да се науча да давам, за да имам възможност да вземам. Когато моята цел стана Увеличаването на ценностите в света, се качих на следващо жизнено ниво.

След като вече 8 човека ходят на воля след ИНСУЛТ (а само 4 са през тази година 2017г), то няма какъв по-голям подарък да се генерира точно в навечерието на старата - 2017г и настъпването на новата – 2018г. Доволен съм дори когато днес на 30.12.2017г. Баба Данче Дунева от с.Джулюница направи своите поредни крачки но навън от стаята, в която бе прикована от Инсулт. Но след моята поява тя проходи на 6-тия ден(18.12.2017г) и от тогава до днес тя „крачка по крачка“ напредва и се справя сама. Става си сама от леглото и напредва. Показа завиден ДУХ на боец, който иска да се справи със своето предизвикателство.

Днес дори не подозираше, че ще излезе навън до вратата, защото пътят минава през мястото където е паднала и се е страхувала от там, за да го погледне отново. Болезнено е най-вероятно, но аз и помогнах да преминем и да се освободи от страха. Така стигнахме до входната врата и сама на собствените си два крака погледна безлюдната улица на която живее със собствените си очи. Велик миг е този при условие, че само до преди 17-18 дена са я вкарали на леглото и от болницата с чаршафа и са я оставили да „се спасява“ както може. О, Боже, че то това е жива Благословия, защото Вселената си знае работата. И дъщеря ѝ Денка ме открива мен, защото знае за друг мой случай с Митко, който в началото на лятото изправих от същото-инсулт(получил го един ден докато се връщал от работа). Коварно и бързо връхлита човека и бавно си тръгва. Но аз не се предавам и предизвиквам всички да правят същото: да не се предават, защото не са губещи.
Засегнатите от ИНСУЛТ не се нуждаят от упреци и обвинения, те остро се нуждаят от внимание и грижа, както и от разбиране и състрадание и едва тогава от професионализъм.
Също така днес баба Данче стана на 76г. почерпи и беше по-жизнена от всякога. Очите ѝ светеха и се виждаше емоцията, която изпитва когато заговори за началото когато се е върнала от болницата и днес на този неин празник тя ликува, защо вече знае, че е поправимо онова, което другите смята за необратимо. Най-вероятно, защото не знаят, че точно аз съществувам. Но тези, които знаят вече ходят смело из Лясковец. Щастлив съм когато ги видя да крачат без чужда помощ и когато имам време се спирам за да ги заговоря...Така се случват и хубави неща в живота ми, чрез който се променя и възстановява чужд-такъв!

„Бъди търпелив към всичко, което е останало без отговор в сърцето ти, и се опитай да обичаш самите въпроси.” /Райнер Мария Рилке/

Случая с Митко,който ходи след ИНСУЛТ и Филма тук: http://bit.ly/2CNRPmJ

Христóв Ден...



Христóв Ден или Хрѝстов Ден...Единият Ден е Раждането на Исус, а другия е моя Имен ден. Независимо, къде е ударението на думата или в/у Живота...все е празник за мен,за вас,за нас. Честито да е Раждането, честит да е и Празника ми. Наздраве да е за мен, за вас и нас! Светло Рождество Христово, здраве и мирни дни,името ми с добро и чест да се чува!

Година в резюме: Живота не дава готови решения!

„Веднъж овладели времето, ще разберете колко истина има в твърдението, че повечето хора надценяват това, което смятат, че могат да постигнат за година – и подценяват това, което смятат, че могат да постигнат за десетилетие.”
                                                                                                 Tony Robins






1.Семинар Метод Силва-2016г.;         
2.Специализация  „Масаж на Стол“ в София;
3.Издадена книга: „Женена за един!Спяща с други!“;
4.Издадена книгата: „Силата на Пръстена“;
5.Семинар Силва Интуишън систем;
6.Създаване програмата за Лоялни Клиенти;
7.Изложба „20-сет Години Тишина“ в гората на 31.юли.2017;
8.Поклонение в Рила 19.август;
9.Празнуване „10-сет години Любовта към Една жена“;
10.Празнуване на Р.Д. 6г.Масло от Джоджен и 5г.Кром-Крем;
11.Създаване на Свободна „Зона без стрес
11.Изправени 4 човека от Инсулт през 2017.;
12.365 дни без фейс и прочетени 67 книги;
13.Клип с Маска от Домашно домати и Алое вера;
14.Юбилейна картина 50-г. на Гайдаря Петър Янев;
15.3-Реколти Джоджен и 4-та провалена за първи път от 6г.;
16.3 Лютеници създадени от градината с доматите ми;
17.Записване в Колежа,който чаках 18-сет години за това-в София;
18.6 човека получават Картините; „На-рисува-На Любов“ за цялостен принос относно сбъдване на мои Мечти;
19.Започнат нов роман МАХДИМ.
20.Изправен още един нов случай на Инсулт и рехабилитация на жена със сменена става;
21.Най-Спорната година за всичките ми 23 години на практикуване на МАСАЖ.
22.Успешно издържани първите 7 изпита от семестъра на Колежа;
23.И някъде м/у Другото се опитвам да бъда Добър човек за хората,които ОБИЧАМ И ОБОЖАВАМ.За другите ми е все тая как ме възприемат. Имат пълното право да мислят, каквото си поискат.


Пътуването е тази Магия в Университета на Живота, която първо те оставя без ДУМИ, а след това те превръща в РАЗКАЗВАЧ...

Kim Wilde - Million Miles Away

Ти си далече на хиляди мили


Преди време ти ме погледна и ми каза,че ще дойде време, когато ти ще заминеш далече.
Но не уточни и ми каза, че трябва да живеем само ден за ден. Знам, че има моменти в живота, когато хората се променят и тръгват по своя път.
Но ми липсваш повече с всеки изминал ден.

Ти си далече на хиляди мили, но те усещам в сърцето си.Въпреки, че боли да ме напуснеш по този начин.
Ние знаехме, че това ще се случи в самото начало.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.




Няма определен начин, по който да обичаш, няма правила,
който да следваме, нищо просто или определено.
Ние си правим своите собствени правила как да обичаме,
а някой ползваме назаем, надявайки се, че любовта не ще свърши,
но скъпи, сега знам, че не ни остана къде да отидем.

Ти си далече на хиляди мили, но те усещам в сърцето си.
Въпреки, че боли да ме напуснеш по този начин.
Ние знаехме, че това ще се случи в самото начало.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.

И ако пътувам до звездите, бих те открила където и да си,
бих докоснала тайната в сърцето ти, и бих я освободила.
Или ще ми обърнеш гръб,защото вече ми липсваш все повече
с всеки изминал ден.

Ти си далече на хиляди мили, но те усещам в сърцето си.
Въпреки, че боли да ме напуснеш по този начин.
Ние знаехме, че това ще се случи в самото начало.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.
Ти си далече на хиляди мили,
Ти си далече на хиляди мили,ние знаехме, че това ще се случи в самото начало.
Защото ти никога не каза, че нашата любов никога няма да свърши.
...Че нашата любов никога няма да свърши.

Щедростта в Hri100V Art!

Всичките 6 човека получиха своите подаръци до Коледа-2017: По различно време Определени Хора са Заслужили и Допринесли за нещо Мое,си получават своите картини: "На-рисува-На-Любов" от Изложбата ми в гората на 31.07.2017г. - "20-сет Години Тишина" като "Подарък за цялостен Принос, в Сбъдването и Случването на определени пасажи от цялостната(ми) картина на Мечтите на Христо от Лясковец - Христов."







Защото когато ме намери Любовта за достоен, сама започна да сочи Пътят ми и да Лекува!



38 пъти се Случи ДНЕС!

Ето ме това съм аз - Христо от Лясковец! Show Must Go On. Избрал съм да Живея преди 38 години (на тази дата 28.11.) с помощта на моите Родители, поради всичко онова, което мога да дам на Света около мен (което не се разгърна на-вед-нъж)! Стъпка по стъпка Сбъдвам Мечтите си и продължавам по своя път напред. Защото когато ме намери Любовта за достоен, сама започна да сочи Пътят ми и да Лекува! Така разбрах какво Обичам и го следвам без значение какво ще ми струва. За това нямам нужда от велики неща в Живота си, а от малки едва забележими, които го правят Велик. Така не позволявам на Разума да контролира Сърцето ми. Също така тогава разбрах, защо човек има нужда от две ръце. Едната е да си служи с нея, другата е да Служи на човечеството!


Reverend Pastor Hrsto Hristov-Lyaskovets!