За 14-сет дни ПРОХОДИ след ИНСУЛТ!

Когато очакваме супер бързи резултати,за рекордно кратко време,и не ги получим,губим ентусиазма си като вдигаме ръце - отказвайки се! Защо толкова лесно се предаваме ли?!Не знам,за всеки е различно,но ще ви разкажа нещо,което е лично и живо!

За първи път от 23 години насам от как изучавам масажът си позволявам „да изпъкна“ една крачка „пред строя“.

На 2-ри май 2017г. отидох „да видя“ един нов случай на инсулт на адрес.
...Но се наложи да си дам малко почивка, поради факта, че неволно или нарочно не знам с точност, си смазах палеца на лявата ръка, на вратата на таксито от което слязох-тогава. Беше страшно болезнено и всичко стана черно... Точно тогава беше четвъртък (април месец) и беше идеално време за болка-като че ли. Но благодарение на интуицията си която помолих за съдействие да обследва най-подходящия човек, към който да се насоча за да го попитам дали има лек,и тя го стори.Така в петък пазарния ден на Горна Оряховица отидох при Цецка(една изключително ведра жена) и я попитах дали има или знае рецепта за смазан пръст(за първи път изричам тази дума „смазан“). И тя веднага каза, че има. Интуицията няма за цел да ме подвежда никога, но ме оставя да направя своя избор винаги,без да се натрапва.Жената ми даде рецептата и я приложих. И да, както каза тя, изтегля болката и само за три дни петък,събота и неделя ми мина и вече правих процедури на клиентите си в неделя...Воала! Веднага се замислих, че за тази жена би било добре да нарека една торта от любимите си за да и я занеса, защото всички казаха, че с този пръст „ще се влача“ месеци, а аз практически нямах такова време,за губене! И още с първата доза от рецептата всичко се подреди-не е за вярване разбирате ли ме-читатели?! Но направих още една доза и така 6 вечери преспах с рецептата и готово.Воала! Уникално е как оценяваш пръста си, едва когато те заболи! И днес 19 май.2017г. тя получи една „бабина торта“ от Жанета, като по поръчка от Вселената. Все пак ми спаси Творческия процес!...

...Малко се разводних...И така във вторник отидох с вече отминала болка на пръста на адреса и веднага започнах с рефлексотерапията, която прилагам в такъв случай. Това е старо познание което започна да се разгръща заедно с моето развитие в тази област. И се прави с цел да се събуди живителния ток в тялото,и да помогне на енергията да си циркулира напълно необезпокоявана от прегради и пречки... Започнах да правя по 45 мин. процедура и така 10 дни, като наблюдавах поведението на Димитър Киров-Митко...от Лясковец!

В записките си съм написал за 11-тия ден следното:
„Прекрасен свеж,прохладен четвъртък(11.05.2017г), да не кажа,че и дъха ми се виждаше докато си правех гимнастиката и Пранаяма в градината.
Днес сутринта изправих да ходи човекът с инсулт. Направихме 3 кръгчета около масата през интервал от 1 мин, бавно и стремително напред.Използвах момента на изненадата докато си мисли, че не е готов да ходи и така се получи изключително добре. Беше истински доволен.Де всички,с които съм работил през годините да бяха толкова усърдни, като този човек?! Хареса ми, че не показва гласно като парадира, че уж вярва, а безмълвно сработва чрез свободната си воля.И ще правим все по-големи крачки...“

В неговата моментна слабост бе заключена голяма сила,за която той явно дори не подозираше.Мисля,че тук е тънкия психологически момент и точно тогава взех решение да запиша клип как той ходи, и освен това вечерта след първите му крачки, се вдъхнових и написах силен текст(който ще е в червен цвят-специално). Всяка клетка в тялото страда, или расте, получава импулс за живот или за смърт, всяка мисъл, която идва в ума ми обикновено се превръща в образ на това,което мислим в по-голямата част от времето през което съм сам.Когато умът се насочва към определени мисли и се спира върху тях, се създават определени вибрации на материята,и колкото по-често се създават такива вибрации, вероятността за тяхното повторение и създаване на навиците ми нараства. Тялото следва ума ми и имитира промени в него.И когато само си съсредоточа очите, те се фокусират.И така разбирам за пореден път, че живота ми не би ме довел до тук, ако можеше да се задоволя с нещо по-малко от това качествено да докосвам хората.А оттам да променям навиците си, които са прекрасни инструменти,които могат да помагат винаги за създаване на по-пълноценен живот,било за мен,било за други... просто защото се учим един от друг!

„Масажът според мен, създава поток от сетивно осъзната информация за духа на пациента, след като бъде прегледан (макар и само чрез ходилата му, защото те могат в пъти повече „да говорят“ от биологичната му уста). Така чрез новата информация, която е в противоречие с досегашната му остаряла психологическа нагласа за неподвижност и болка в съзнанието на пациента, му показвам, че не се вписва в новата му визия за живот и го подготвям да осъзнае, че той може много повече от колкото вярва, че може... И вместо да робува на негативните емоции, които са остатък от миналото му, сега той може да използва извисени такива, за да твори бъдещето си на ново, без болка. Също така с помощта на масажа (ми), пациента би приел по-лесно цялостната ми концепция, че щом промени вътрешното си състояние, няма да е нужно външния свят да му дава причини за повече болка. Защото енергията, която бликва като фонтан, следва мисълта му...“
                   Massage and Reiki Therapist: Hristo P. Hristov

И ще завърша този материал с едни великолепни думи на велик Автор-Джо Диспенза:„Никога не преставайте да се учите.Информацията се усвоява най-добре,когато човек е удивен от нещо.“




"Клетките не бързат да се възстановят, хората бързат."

Окования Слон

Когато бях малък, бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимото ми животно. А и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си.
Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига. А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга. Тук явно има някаква закадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?
 Когато бях на шест–седем години още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран. Тогава зададох съвсем ясно въпроса:
– Щом е дресиран, защо го оковават?
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнех други хора, които си бяха задавали този въпрос. А преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък!
Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело. На следващия и на по-следващия същоДокато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.
Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може. Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги. Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен. Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си…
-Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата. Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели. Така ставаме като слона и си набиваме в главата:
„Не мога, не мога и никога няма да мога…“
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили. И за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола. Понякога, като усетим оковите и веригите да задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим:
“Не мога и никога няма да мога…“
                                                                                             от Хорхе Букай 


Зелено маслена Одисея!

Продължение на Маслената одисея 2017!

Красивите преживявания и споделяния нямат минало време, те остават да служат на съзнанието и душата, когато има необходимост от тях.
                                                                          Дийпак Чопра

Аз винаги съм вярвал, че човек трябва да търси своя собствен път, и не мога да се примиря, че бих искал да изживея живота си по начин, който просто „ей така“ да приличам на някого. Не! И поради тази причина подхванах още едно нещо. Отглеждането на Джоджен...
Няма да крия, че в мигът когато Творческия процес ми подсказа и показа „леко“ на какво да „обърна“ внимание, и просто го направих, дори без да  знам, какво ще произлезе от това. Но ето вече цели 6-ст години „Маслото от Джоджен“ е факт, както и Кром-Крем(а).

В 2017г. февруари месец отпразнувахме 6-те години на Маслото, и 5-те
години на Кром-Крем(а). В моя случай нямам нужда от кой знае какви приготовления, а само да организирам Подаръчните комплекти за определени хора и да ги раздам защото: За мен е чест да опаковам всяка една заявка или подарък, с толкова голяма грижа и радост, че мисълта ми не спира да благодари и да програмира продуктите ми... Думата “изпълване” означава не само изпълнение на цели, тя означава най – вече “пълно – ценност”. Преди няколко години на едно от гостуванията ми в София отново  подарявах продукти по повод рождения им ден но под наслов: „Златните 7 по-близко до хората“... Защото каква полза да ги има, а да се далеч или пък да не знаят хората за тях... за това когато имам желание, повод и възможност създавам кампании и подарявам. Както и организирам промоции всеки месец(за нея ще можете да прочетете малко по-надолу в статията ми).

Аз ти дадох живот! А ти ми даде причина да Живея! Когато се появиха една сутрин в медитация тези редове ми прозвучаха майчинки и грижовно, но в случая са бащински и усърдни... За това не държа да разбирам от всичко, но държа да мога да се грижа за това което обичам. И от 6 години се грижа за Джоджен(ът), а от две започнах да „се грижа“ и за неговия братовчед Ментата.

Тук отново ще благодаря на всички онези, които ми се довериха и ползват Маслото и Крема(както и другите продукти от Продуктовата Гама- „Златните 7“, както и на Гамата „Silver 7”), като си го поръчват периодично... А някой от тях поради тяхната лоялност към мен и продуктите ми получиха вече своята Карта за Лоялен клиент, като подарък от мен и която им дава определени привилегии. Но за да ги разберете трябва да прочетете (тук) повече за нея, както и какво съм намислил...още.


Ежемесечна промоция!!!

След няколко месечно прекъсване на Промоцията от 01.04.2017г. възобновявам традицията. Датата на промоцията ще е, както обикновено в първите 15 дни от месеца-всеки месец! 
Промоцията за месец МАЙ  започва от 01.05.2017г. и ще продължи до 15.05.2017г. И така всеки месец в първите 15-сет дни от месеца.

Важно: Тройна PROMOция!!!!
Всеки закупил шишенце от 60ml. „Масло от Джоджен“ плаща цената на 40ml.(другите 20ml. са подарък). И заедно с това получава подарък „Кром-Крем“(20ml.).(Идеята ми е да давам повече от себе си, от продуктите си на Хората, които искат да ги ползват). Цената на Ежемесечната Промоция е-35лв.

Всеки закупил 2 Кром-Крем(а) от 50ml- 2 x 15 = 30лв. получава като ПОДАРЪК - Масло от Джоджен. Защото те вървят ръка за ръка!

Всеки закупил 3 шишенца по 20ml = 60ml. „Ши‘аН OiL“ плаща цената на 40ml.(20ml. са подарък). И заедно с това получава подарък „Кром-Крем“(20ml.). Цената на Ежемесечната Промоция за “Ши‘аН OiL” е-35лв.

На постоянните си клиенти съм взел решение да Подарявам Подаръчни Коплекти на всеки 6 месеца... Редовно ползващите всеки месец продуктите ни, от 6 години(насам) които ми повярваха от самото начало, биват възнаграждавани винаги с още нещо. Благодаря ви за доверието и споделената обратна връзка.
(Повечето хора, вече получиха своите подаръци дори още веднага с поръчките си... позволих си да ги изненадам).

Повече за история на маслото:

Повече за "Златните 7" тук: 
http://floransmedia.blogspot.com/p/blog-page_25.html

...Поръчката става по най-лесния Начин. Казвате, че желаете да поръчате даден продукт и неговата бройка и след това ми давате: Точен адрес, Актуален gsm и Три имена и поръчката е при вас до два/три дни...с куриер! А, ако сте заети можете да споделите най-близкия до вас офис на Еконт- и до поискване можете да си я получите. Винаги имате избор!

Знам,че я ОБИЧАШ!

                                                   Знам, че я обичаш.
Иначе няма да си с нея. Но да я обичаш не е достатъчно. Трябва да умееш да я караш да се чувства обичана и желана в точната доза.
Спомни си какво изпита, когато я видя за първи път. Тя бе всичко, което искаше. Всичко, за което бе мечтал някога. Погледът й, духът й, нейната независимост и сила, мечтите й... в нея има нещо, което не беше срещал в друга жена.
Но най-вече те плени със своята детска наивност. С доверието, с което те гледа, всеки път когато е пред теб. С начина, по който ти се доверява. С това, че не се преструва. Че е истинска. Че е себе си. Не убивай това в нея. Не „убивай“ самата нея.
Начинът, по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си. Не й позволявай да си мисли, че нещо в нея не достига. Не й позволявай да се подценява и принизява. Не й позволявай да забрави красотата, която носи в душата си. Никога!
Не се опитвай да я променяш. Не се опитвай да я моделираш. Не я „убивай“. Тя ти подари сърцето си. Пази го. Откри душата си за теб. Не я тъпчи. Подари ти мечтите си. Не ги опорочавай. Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я „убивай“.
Тя няма нужда да бъде "поправяна". Иска само да бъде разбирана. Чувана. Усещана. Не я карай да крие чувствата си. Не я карай да се срамува от сълзите си. Не я карай да маскира слабостта си.
Позволи й да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи й да бъде това, което е - несъвършена, различна, истинска.
Затова, ако я обичаш, не я „убивай“. А просто и  служи от сърце, докато я обичаш.

                                                                          Взето: От нета.

Последното предаване...

Последното предаване...е вече факт!

Още преди да замина за София се бяхме уточнили с Мирослав Дечев за предаването, което ще направим след като съм се върнал на 01.03.2017г. Баш на „Баба Марта“. Той ме подготви като ми каза, че заедно с него ще има още един човек, който ще ми задава въпроси. Дамата, чиито въпроси много ми харесаха се казва Ирена Трайкова и е ученичка последна година в Хуманитарната гимназия-Велико Търново. Казах му, че за мен няма проблем, кой стои пред мен стига да си е „свършил домашното“ както си трябва. И тя наистина го беше направила. Дори когато седнах на стола преди да започне предаването тя ми изчете въпросите и аз възкликнах, че  въпросите са прекрасни и ако отговорим на тях подобаващо за другия водещ няма да остане нито време нито място...(хах). Миро, какво направи?!

В това последно предаване говорих за Метода Силва, макар и общи неща да бях разказал вярвам, че това малко от малко запалва искрицата все повече хора да го търсят, преоткриват и ползват с радост в сърцето. Не съм аз този, който ще разкрива какво сме правили на самият семинар, защото това време което „загубих“ не бих искал‚да разпилявам“ в празни приказки... за това нека и другите видят, как се седи на столовете в залата по 12-13 часа два дни... И ако искат да научат нещо, което да им помага, да го сторят...

С Мирослав направихме куп предавания на различна тематика когато започнахме преди 3 години, но една от тях най-много се открои „Масаж на Душата“. Първото предаване беше още когато „членувах“ в една благотворителна организация и първо ме поканиха в „Евроком-Царевец“, а след това в рамките на един час „трябваше“ да се придвижа до „Видеосат-В.Т.“, защото той също ме покани и така започнахме от едно динамично утро преди три години.

А сега е последното предаване с него,което го направихме „с отворен
край“ както в едно от предаванията ни представих романа си „МАХДИМ“, и където казвам, че това е единствения роман с такъв отворен край. Винаги съм се опитвал да направя така,че стилът ми да е лек и неподправен... И винаги ще има какво още да покажа, защото докато сърцето тупка ще се Случват неща...

Преди години съм се чудел как ли ще изглеждам пред камера, какво ли ще говоря пред нея, а и после как ли ще ме „възприемат“ тия дето ще ме гледат...О, я стига...щом едни могат, аз защо да не мога и така вече привършихме някакъв цикъл от предавания, които показаха каквото бе нужно. От там нататък ще видим какво ще последва...а до тогава, хората могат да ги гледат в канала ми(тук).


...но каквото и да е,няма да е същото,както го направихме с него, защото той най-малкото, бе в течение на някой мои неща.

...Но пък съм отворен, за още по-добро Случване и обслужване.


                                                  ...и такива ти ми неща, да илядим!


Ч.Р.Д. на Маслото от Джоджен

Следва втора част...

Освен престоят ми в София по повод Метода Силва, раздавах и автографи на книгите си от поредицата „Африка в моето сърце“...което си е цяло събитие за мен.

Но днес ще говорим за Маслото от Джоджен и Кром-Кремът ми. Да, те днес(28.02/01.03-2017) имат рожден ден.Пораснаха толкова, че вече могат „сами да се оправят“ в големия свят. Маслото стана на цели 6 години, а Кремът на цели 5.

...Преди да го създам ползвах различни „други продукти“, но признавам си това време свърши още тогава когато разбрах, че повечето продукти ги развалят. За това си представих какво ли ще е да „затворя“ кръгът и да работя само с мои неща. Е, и това време дойде с цената на моята болка и кръв. Сега когато пиша това се замислям, че това което съм създал не мога го „занесе“ никъде един ден когато си отида от този свят. Но пък си поставих дръзка цел: Всеки дом да има поне по един крем-просто така за всеки случай. Защото майките знаят най-добре,  че кремът „работи“ и действа бързо...

Тези два продукта са от Продуктовата Гама на „Златните 7“ и освен, че са
най-търсени са и ежедневно прилагани както от мен така и от семейството ми. С Маслото от Джоджен работя ежедневно с хората когато правя масаж и дори някой от тях си поръчват за вкъщи. А относно кремът ми една докторка-хомеопат бе споменала преди 2 години: „Христо, ако не си развалиш качеството на кремът, ще работим дълго време заедно.“ Да в контекста на изречението е прихванала част от концепцията ми за качеството каквото е от самото начало. И така нещата се случват...аз създавам малки ботикови количества за да се свършват бързо и да създавам нови...

Изминах дълъг път, но мисля, че повечето все още не е изминат. За това в този ред на мисли продължавам нататък. Показах на личния си лекар как само с въпросния Крем ще третирам мястото на раната от стъкло зашита в спешното(нищо, че ме третираха там като куче). Много хора докоснали се до нещата после изпращат своите отзиви. Дори си позволи една жена да каже на скоро: имах чувството, че ти „ще дойдеш“ и ще помогнеш на детето ми,нищо че си далече аз просто вярвах освен,че кремът ти е вълшебен, ти ще дойдеш за да докоснеш детето ми за да му мине всичко...(това малко ми прозвуча като онази приказка с която израснах – Доктор Ох,боли на Корней Чуковски)...

Фотограф Мирослав Маринов
Пред такива майчини думи...моите редове са просто излишни. С Желание, Вяра, Очакване и Действие (както е в Силва метод), аз стигнах до тук. Казах си, че ще го направя и наистина го направих без да знам какво ще ми коства. Да отначало се лиших от много неща, за да финансирам това и да го подобрявам всяка година напред, а сега е различно. Живея с това, живея за това и Очаквам още куп красиви неща да се случват оттук-нататък.

Но за тях друг път...

P.S.:Никога не мога да се извинявам, пред когото и да било, че съм верен на мечтата си... защото знам, че животът изживян със съжаление е празен. Никога няма да се извинявам, че имам мечти, към които се стремя всеки ден и те ме карат да се чувствам жив... всякога!

Честит рожден ден. На добър път и да илядим!


(фотограф на цялата фото-сесия е Големия Мирослав Маринов)
Фотограф Мирослав Маринов
















Фотограф Мирослав Маринов
Когато снимките и празниците
говорят,аз ще замълча...

SILVA INTUITION SYSTEM

Семинарът
SILVA INTUITION SYSTEM
/само за завършили Силва Лайф Систем или 
Основния Семинар /преди септември 2013г./

ще се проведе на  25 и 26 февруари от 10-20 ч.
в Парк Хотел Москва-зала Киев

Регистрация  25/02 от 9:00-10:00 ч.

 Семинарът е резултат на 30 годишен опит и изследване на Хосе Силва. Дава ви един лесен начин да се свържете с ,,Висшия източник” и да получите напътствия и посоката, която ви е нужна, за да успеете.

 ЗАПИСВАНЕ и ИНФОРМАЦИЯ:
Книжарница ,,Нова Епоха”, ул. ,,6 и септември” 28,
Тел. 02 981 98 98 088 981 98 98

Местата са ограничени. Погрижете се за навременното си записване!


SILVA INTUITION SYSTEM - Вселенското Wi – Fi.

С Любо Стоянов
Когато получих този eмейл вече се бях „подготвил“ и настроил, че ще бъда там. Това е продължение от предния семинар (Silva Life Sistem), на който присъствах през 2016г. на 26/27.11 ден преди 37-мия ми рожден ден. А сега отново предстои още по-значим празник за мен и рожден Ден на „Маслото от Джоджен“ и „Кром-Крем“-ът. Два Продукта от Първата Продуктова Гама „Златните 7“. Маслото става на цели 6 години, а кремът на 5 години. Не се изненадвайте от  точно това, че ще го чествам,  но за тях малко по-късно...в продължението на статията.

Имах малки колебания дали да продължа в това начинание, да се обучавам да ползвам нещата още по-добре-т.е. Метода Силва. Колебаех се до края на 2016г... но когато влязохме в 2017 всички съмнения изчезнаха. Така резервирах всичко и „зачаках“ да дойдат датите. Ех, тия дати. 3 месеца ги чаках, а сега когато отминаха се чудя беше ли, не беше ли?!!!

И така да започваме: в петък когато пристигнах в София денят започна с ядене на софийска баница и закопчана скоба на колата, в която може би щях да се возя... и  след това като по часовник директно започнахме с масажите...ми; не бяха в плана, но бяха прекрасни и качествени.В което никой не би трябвало да се съмнява.

След това излязохме да се насладим на хубавото слънчево време и да
С Мария Янакиева
направя две срещи, които се превърнаха автоматически в една. Заедно с моята Скъпа Приятелка Мария, седнахме в
Kaffetteria за втори път. Една сладкарница с много прекрасна атмосфера и е уютно място за срещи като моите. Първа тя получи своите подаръци, без която много неща нямаше да са такива, каквито са винаги когато съм в София, за което съм и признателен.

Поканих още двама, за „да запълним масата“ и четирите стола. До мен седна Лариса(жената, която е толкова нежна, фина и лъчезарна и беше моят „манекен“ на един от курсовете ми в София предната година). А другия е вече познатия Любо Стоянов от “Slides.bg”. Оказа, се че „поканих“ Лариса, а всъщност я обърках къде да дойде. Но се намерихме в Kaffetteria.

С Лариса Петкова
Та ги поканих защото исках да спазя своята традиция, която спазвам вече 6 години да подарявам продукти в месеца и годината на рождения ден на Маслото и Крема ми, защото „Златните 7“ трябва да са по-близо до хората. Освен това им подарих по една мартеница (с което малко избързвам, но няма да ги видя точно на 01.03.). И така постъпих с хората, които по някакъв начин са се откроили с нещо което ме е докоснало, без те да знаят това. Сега беше мой ред. А в това мамка му съм много добър. И на всичкото от горе това ми е призванието „да докосвам“ хората, чрез подаръците ми те също да се докосват....самостоятелно. Надявам се те да оценят приятната изненада и да не ме забравят. Защото аз живея за такива мигове, без значение колко са кратки те. Важното, е че те намериха време „да ме изтърпят“ докато им поднасях Подаръчните комплекти по случай Рождения ден на Маслото и Кремът ми, защото това беше и поводът да се видя с тях. Въпреки, че не ги ангажирах предварително с информацията за това. Беше „просто“ среща.

Пожелах си хубаво време и то наистина беше такова поне в петък. Дори имахме време да отидем до НДК и да заснемем „фрагментни детайли“ към другите ми клипове, които подготвям, но за тях скоро и повече. Понеже те ще са свързани с авторските ми книги. Празен курс да няма... След това си се прибрахме и така зачаках прословутата дата 25-ти февруари да настъпи в събота сутринта.

С много хъс и билетчета за метрото просто пристъпихме в съботния ден.
Парк-хотел "Москва".
Отново се озовахме в Парк-хотел Москва. На мен мие за трети път да го посещавам и съм изключително доволен от престоя си там. Ведри и усмихнати хора на рецепцията, учтиви дори когато ги питам дали с всички асансьори мога да стигна до 20-тия етаж, макар и само да се насладя на кафето и панорамата им... За което съм им признателен, правят винаги пребиваването на семинарите, на които присъствам там, да са безпроблемни и безоблачни...Благодаря ви от сърце!

Последва регистрация и вземане на баджовете и така се озовахме на третия ред от първата колона, в Зала „Киев“. И просто семинарът започна отново с водещ г-н Стоян Лаловски- сертифициран преподавател на Метода Силва и вече 25 години преподава методът в България. А предната година се честваше 50 години създаване на метода от Хосе Силва в Ларедо Тексас. На няколко пъти в почивките излизахме навън на въздух докато не дойде голямата такава, за да се озовем на 20-тия етаж и да видим София от високо. А в подножието на самият хотел е Борисовата градина, която е изключително голяма и красива, нищо, че точно сега е неприветлива и сива, защото все още е в хватът на зимата. Но когато е разлистена вътре е рай и от горе е приказка да се взираш в нея.

Лектора: Стоян Лаловски
Подарих мартеница на г-н Лаловски и тогава разбрах, че съм първи в това. Едва като видяха от мен другите курсисти започнаха да ме копират... Харесва ми, че този семинар бе с много повече примери от предния. Но пък няма да крия, че ми бе изключително трудно да стоя „закотвен“ на едно място близо 12-сет часа през двата дни събота и неделя.

Имах мотив за да бъда там. Поставих си цел, която исках да разбера нещо, което е изключително значимо за един човек, с които работя (скоро ще стане година) и си бях обещал, че ще направя наистина каквото мога за да разбера „какво още мога да направя“ персонално за неговото заболяване Мултиплена Склероза. А дадох обещание на хората от Моят Тръст, че преминали семинарът(първия) ще бъда в полза на човечеството докато съм жив...и съм започнал да вървя в тази посока; На самият семинар разбрах, каквото ми трябваше, сега ще правя, каквото трябва за да поправим програмата!!!

На втория ден видях как една курсистка подарява на лектора мартеница. Явно е била наблюдателна и ме е видяла, предния ден какво съм сторил. Щом видях това веднага „разбрах“, че излишната мартеница, която ми остана е за нея.На връщане по коридора между масите я спрях и я помолих да изчака. Бръкнах в чанта и поднесох мартеницата си. А дори не знам, защо го „направих“ този жест към напълно „непознатата“ от семинара. Тогава тя се върна с една торбичка от която извади две мартеници под формата на лъжичка а върху издълбаната и част имаше 3 люти чушлета и едно бобче. Не бях виждал такава-признавам си. Тя ни благослови, защото най-вероятно си мислеше, че сме двойка и ние бяхме на семинара. Но ние просто сме скъпи Приятели, които държат един на друг. Така уж незнайно защо дойде тази мартеница при мен, в едно от упражненията я обследвах и разбрах, че човекът, който я е правил е с проблем на лявата ръка (най-вероятно е със скъсани или срязани сухожилия) и беше с ръкавица. Това се случи от разстояние (а дори не знам за човека абсолютно нищо). След това посочих,че има нещо на бузата от вътре. За да разбера дали всичко което казах по време на упражнението е вярно, или просто да сравня, това което вече знаех „и бях видял“, отново спрях въпросната жена и я попитах дали е забелязала този въпросен човек дали е имал ръкавица на една от ръцете, защото е бил ранен. Тя веднага отговори, че на лявата ръка човекът от когото е купила мартениците от Априлци е бил с ръкавица. Попита ме от къде знам и защо я питам за това?! И тогава и разказах, какво направих в упражнението преди малко... за което разбрах, защо е дошла мартеницата при мен. Така казах на Мария, че едно е да „се напъваш“ да правиш нещо, друго е просто да го правиш... Харесва ми, че съм новатор и иноватор в много области, което ме изпълва. Защото ако една идея „не е луда“, то аз наистина не бих искал да се занимавам с нея.
Мартениците от Априлци

И едно от красивите изречения на семинара бе:
„Само ние „умните същества“ не разбираме Вселенския общ език между всички и всичко!“ Което своевременно ме наведе на мисълта, че не точно с това изречение започнаха първите часове в училище, когато „ме учиха“ учителите в него.Но пък в „Академията на живота“ доста старателно самият живот като Декан на Академията, ми припомни, че точно с това започва живот на всички ни. Така с желание, вяра  и очакване вплетени с практична и упражняваща се част се задействат много връзки в нашия мозък чрез морфичните полета в нашия живот. Стига да не ги омаловажаваме и да ги пренебрегваме, ще сме си в полза винаги, а не да чакаме „другите“ да ни „помагат“...

За това не веднъж съм казвал, че е напълно безопасно да виждам интуитивно...и това правя всеки божи ден.

След завършването-сертификат!
Случвам се. Сбъдвам се. Изживявам се. Споделям се. Упражнявам се... И така не  е задължително утре да бъда същия човек,който съм днес,защото най-вероятно ще бъда по-добра версия от предишната.

И на връщане открих в списанието в джоба на седалката следния цитат, който направо ми напълни душата. Ето това търсех преди време и аз. И за първи път виждам така формулирано дългогодишното мое търсене в едно изречение.

„Когато намериш своят човек, който живее и разбира твоят начин на живот, усеща и възприема човешкото съществуване, света наоколо, изкуството и създаването на такова, е лесно да продължиш пътя си заедно с него.“
                                                                        Ангелина Гаврилова